О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 538
София,24.04.2013г.
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕСЕДАТЕЛ: надежда зекова
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №39 / 2013г. по описа на ВКС.
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 19.06.2012г. по гр.д.№ 10094/2011г. на ГС София, с което е уважен иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на алеаторен договор.
Жалбоподателката Р. Л. Б., чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на материалноправен въпрос от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и3 ГПК.
Ответниците К. И. Д., Д. И. Д. и А. И. Д., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържат, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила първоинстанционното решение, е развалил, по иска с правна квалификация чл. 87, ал. З ЗЗД, предявен от К. И., Д. И. и А. И. срещу Р. Л., договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен на 01.12.2004г., с нот.акт №г. на нотариус при РС С., по силата на който И. Д. е прехвърлил на Р. Л. 1/ 2 ид.ч. от недвижим имот в [населено място], заедно с цялата построената в него къща застроена, срещу задължението на последната да гледа и издържа прехвърлителя докато е жив.
Съдът е счел, че след смъртта на прехвърлителя И. Д., починал на 09.03.2009г., за неговите наследници, ищци по делото е налице превен интрес да искат разваляне на договора поради неизпълнението му. Изложил е съображения, за това, че съгласно чл.154, ал.1 ГПК в доказателствена тежест на приеобретателката е да докаже изъплнение на поетото от нея задължение по процесния договор за изръжка и гледане, което тя не е сторила по делото. Съдът е взел е предвид и декларацията от 20.06.2008г. подписана от самия прехвърлител, в която той е заявил, че приобретателката до този момент не е изпълнила задълженията си по договора и е счел, че неизпълнението е съществено, поради което го е развалил.
За да обоснове допустимостта на касационното обжалване жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за спора за точното тълкуване на понятието “незначителност по смисъла на чл.87, ал.4 ЗЗД в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.Представена е и допълнителна касационна жалба, но след предвидения за това срок, поради което изложените в нея съображения не следва да се съобразяват при преценката за допустимост на касационното обжалване.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Не са налицее релевираните основания за допустимост на касационното обжалване – по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, тъй като въззивното решение е постановено при точното прилагане на закона и в съответствие с практиката на ВКС, намерила израз в ППВС№3/1973г. и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 07.01.211г. по гр.д.№1371/2009г.,ІV г.о. на ВКС. В същата се приема, че прилагането на чл. 87, ал. 4 ЗЗД изисква оценка на съотношението между изпълнената и неизпълнената част от задължението, като се има предвид вида на договора и характера на задължението, като преценката за това кога неизпълнението на договор за прехвърляне на имот срещу задължението за издръжка и гледане е незначително по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, следва да се извършва изцяло в светлината на интереса на кредитора с оглед конкретните обстоятелства – възраст, здравословно състояние, специфични нужди, физическа кондиция, икономически условия и пр. Посочва се, че нуждата от получаване на грижи и издръжка следва да се съобразява не само с конкретното състояние на кредитора по договора, а и с уговореното между страните в него. Въззивният съд е постановил решението си в съотвествие с тази практика, която не е неправилна, за да се нала да бъде коригира чрез допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид изложените съображения,съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.06.2012г. по гр.д.№ 10094/2011г. на ГС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: