О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 826
гр.София, 16.12.2013 г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 7581 описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Делото е образувано по жалба на адв. Д. Н., представляващ С. Д. С., С. С. С. и Т. С. С., срещу е определение от 14. 10.2013г. по гр.д.№206/2013г. на ОС Смолян, в частта му, с която е оставено без уважение искането му за присъждане разноски за адвокатски хонорар в размер на 4282 лева. Молят да се отмени определението и да бъдат присъдени поисканите разноски.
Третото лице помагач – [фирма], чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че определението е правилно и моли да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
С обжалваното определение въззивният съд е изменил решение от 13.06.2013г. по гр.д.№206/2013г. в частта му за разноските и е осъдил [фирма] да заплати на адв. Д. Н., като представител на частните жалбоподатели допълнителен хонорар в размер на 1722лева за направените разходи пред първата инстанция. Със същото определние съдът е оставил без уважение искането му да бъде присадено и адвокатско възнаграждение в размер на 4282 лева за участието му във въззивната инстанция. Съдът е изложил съображения за това, че пред въззивната инстанция не е представен нито договор за правна помощ, от който да се вижда какво възнаграждение е уговорено и платено, нито друг документ удостоверяващ плащането на посочената сума в брой или по банков път.
При така установените данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени. Въззивният съд е постановил определението си без да е спазил разпоредбата на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, която изисква в хипотезата на оказана безплатна правна помощ / какъвто е настоящия случай/ адвокатът да получи адвокатско възнаграждение, което се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. В конкретния случай този размер съобразно уважената част от иска и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 4282 лева и ответникът по иска [фирма] на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде осъден да ги заплати.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ОТМЕНЯ определение от 14. 10.2013г. по гр.д.№206/2013г. на ОС Смолян, в частта му, с която е оставено без уважение искане за присъждане разноски за адвокатски хонорар в размер на 4282 лева.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на адв. Д. Д. Н. сумата 4282 лева адвокатско възнаграждение по гр.д.№206/2013г. на ОС Смолян.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: