О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 594
гр.София, 21.10.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 552 по описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Обжалвано е определение от 26.05.2009г. по гр.д. №1268/2009г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение частна жалба на Е. Д. Ч. срещу определение от 25.03.2009г. по гр.д.2209/2009г. на Софийски градски съд.
Жалбоподателят – Е. Д. Ч. моли да се допусне касационно обжалване на и да се отмени обжалваното определение като неправилно, като бъде разгледана по същество частната й жалба.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Не следва да се допуска касационно обжалване по частната касационна жалба.
С определение от 25.03.2009г. по гр.д.2209/2009г. на Софийски градски съд е върнал като просрочена частна жалба на Е. Д. срещу действия на частен съдебен изпълнител по изп.дело №20077870400233/2007г.
С обжалваното определение въззивният съд като е констатирал, че призовката за доброволно изпълнение е връчена на жалбоподателката на 25.10.2007г. и въвод във владение е извършен на 02.11.2007г., при което срокът за обжалване на това действие е изтекъл на 09.11.2007г., а жалбата е постъпила в съда на 26.09.2008г., е потвърдил определението за връщане на същата на основание чл.333, ал.4 ГПК/отм./.
В случая действително е налице определение на въззивния съд, с което се оставят без уважение частна жалба срещу определение, с което се прекратява производството по делото, което подлежи на обжалване пред ВКС съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Допустимостта на неговото разглеждане пред настоящата инстанция обаче би била налице, само ако съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Жалбоподателката в случая не твърди, че е налице липса на съдебна практика по повдигнатия в обжалваното определение въпрос за нередовността на частната й жалба, нито че тя е неправилна и следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в чл.280, ал.1 т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване. Не е изложил сериозни аргументи и как приетото от въззивния съд разрешение за нередовността на частната жалба влиза в конфликт с точното прилагане на закона при наличие на непротиворечива практика на ВКС в подкрепяща изводите на въззивния съд, за да е налице основание за допустимост и по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В съответствие именно с тази практика е прието от съда, че жалбата е следвало да се подаде в седмодневен срок от съобщаването на страната за извършването на съответното действие, което се обжалва и когато жалбата е постъпила в съда след срока, при спазване разпоредбата на чл.333, ал.4 ГПК, във вр. чл.200, ал.1, б”а” ГПК същата не може да бъде разгледана по същество.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК на определение от 26.05.2009г. по гр.д. №1268/2009г. на Софийски апелативен съд по жалба на Е. Д. Ч..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: