О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 383
гр.София, 14.04.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети април, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 277 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 22.02.2008г. по гр.д. № 2221 / 2007г., с което Софийски градски съд, като е оставил в сила решение от 19.04.2007г. по гр.д. №22005/2006г. на Софийски РС, е уважил предявените от Т. Б. Т. искове срещу “148-мо ОУ- Л. М. ”-София с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ.
Жалбоподателят – “148-мо ОУ- Л. М. ”-София поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответницата Т. Б. Т. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, 3 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Въззивният съд, като е оставил в сила решение от 19.04.2007г. по гр.д. №22005/2006г. на Софийски РС, е уважил предявените от Т. Б. Т. искове срещу “148-мо О. – Л. М. ”- София с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ. Съдът е приел, че жалбоподателят и ответницата не са постигнали съгласие при условията на чл.119 КТ за изменение характера на сключения договор от такъв за неопределено време в такъв със срок. Приел е, че в случая липсва изрично съгласие на ищцата за сключване на договор при условията на чл.68, ал.3, изр.2 КТ, поради което договорът между страните следва да се третира като такъв, сключен за неопределено време и прекратяването му на основание чл.325, т.3 КТ е незаконно.
Като е обжалвал решението на въззивния съд с касационна жалба на 29.04.2008г. процесуалният представител на жалбоподателя е приложил и становище в което поддържа, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд е постановил решението си по съществен въпрос, касаещ вида на трудовия договор с оглед неговото времетраене и правната закрила на работника, предопределена от това. Поддържа, че този въпрос е от съществено значение за точното приложение на правото и неговото развитие.
С обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществения правен въпрос за вида на трудовия договор с оглед неговото времетраене и правната закрила на работника, предопределена от това, но е разрешил същия в съответствие с трайната практика на ВКС. Върховният касационен съд многократно е изразявал становището си, че хипотезата на чл. 119 КТ визира възможност за изменение на трудовото правоотношение за определено или неопределено време, като от момента на постигане на съгласие за промяна трудовото правоотношение продължава да съществува между страните с измененията според постигнатото съгласие. Въззивният съд в обжалваното решение е приел, че представеното като доказателство по делото допълнително споразумение не урежда трудовото правоотношение по визирания начин, поради което не може да се приеме, че е налице валидно изменение по смисъла на чл. 119 КТ, във връзка с чл. 8 КТ. Практически с допълнителното споразумение работодателят е целял прекратяване на трудовото правоотношение, което не съответствува на волята на работничката. По изключение с разпоредбата на чл. 68, ал. 3 КТ (нов, ред., ДВ, бр. 25/2001 г.) законът допуска да се сключват срочни трудови договори за определено време за работи и дейности, които не са временни, сезонни или краткотрайни или за работи и дейности, които имат постоянен характер и се отнасят до основния предмет на дейност на работодателя. В случая съдът именно в съответствие с трайната практика на ВКС е направил извод, че клаузата за срока в допълнителното споразумение е недействителна поради противоречие с разпоредбите на чл. 68, ал. 2 и 3 КТ, както и че по силата на чл. 68, ал. 4 КТ недействителната клауза са срок на договора по право се замества с такава за неопределено време, което обуславя незаконосъобразността на издадената заповед за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325, т. 3 КТ – поради изтичане на уговореното време.
Съдът в съответствие с практиката на ВКС е приел, че трудовите договори за неопределен срок съдържат по-големи предимства за работниците и служителите защото им предоставят по-голяма трайност на трудовото правоотношение и по-голяма сигурност в работата, а срочните трудови договори, поради предварително определената им продължителност, по начало предлагат по-малко възможности за трайна и сигурна работа и дават възможност за едно специфично основание за прекратяването им, което се предвижда при тяхното сключване-изтичането на уговорения срок. Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на посоченото в жалбата основание, а именно чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Не е налице липса на практика по разрешения с въззивното решение съществен правен въпрос, нито е налице нужда съществуващата практика да бъде променена поради настъпили съществени промени в обществените отношения, до които са отнася приложената правна норма.
Що се касае до довода, че съдът неправилно е преценил доказателствата по делото, то той не сочи на основание за допускане на касационното обжалване. Преценката на доказателствата, въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение, може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда, а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по съществен правен въпрос, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК на решение от 22.02.2008г. по гр.д. № 2221 / 2007г. на Софийски градски съд по жалба на “148-мо ОУ- Л. М. ”-София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: