2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1239
гр.София, 26.11.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди и десета година в състав:
Председател: Надежда Зекова
Членове: Веска Райчева
Светла Бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1076 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 01.10.2009г. по гр.д.№ 3341 / 2005г., с което Софийски ГС е уважил предявения от Н. В. иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД и е развален алеаторен договор.
Жалбоподателят – Т. М. К. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по процесуални въпроси в противоречие с практиката на ВКС и по които има противоречиво произнасяне на съдилищата.
Ответницата Н. В. С. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е уважил предявения от Н. В. иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД и е развален алеаторен договор, по силата на който с нот.акт №63/1995г. на нотариус при Софийски РС Н. В. е прехвърлила на Т. К., по време на брака й с Е. К., апартамент в гр.София срещу поето задължение от приобретателката да я гледа и издържа, като прехвърлителката си е запазила правото да ползува жилището. Установено е по делото, че след 1998г. не са полагани никакви грижи за прехвърлителката, тъй като към този момент Т. К. е заболяла от множествена склероза и сама се нуждаела от такива. Съдът е приел, че неизпълнението е съществено, дори и да има частично изпълнение с плащането на сума от 5000 лева от приобретателката, тъй като не е налице трансформация на натуралното задължение за издръжка в парично такова в пълен обем.
За да обоснове допустимост на касационното обжалване жалбоподателката поддържа, че с решението е даден отговор на процесуални въпроси – за доказателствената тежест на страните при спор за разваляне на един алеаторен договор, за допустимостта на свидетелските показания при условията на чл.133, ал.2, вр. с ал.1, б.”д” ГПК/отм./, които въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата. Представя Т.. по гр.д.№1/2000г. на ВКС – т.17 за необходимостта необходимият другар да участвува във всички процесуални действия, решение от 08.07.2005г.по гр.д.№ 17/2005г. на ВКС, в което е прието, че страната следва да докаже фактите, които твърди, решение от 30.06.1999г. по гр.д.№253/1999г. ВКС, което е неотносимо тъй като касае приложението на чл.134 ГПК/отм./, решение от 25.06.1969г. по гр.д.№32/1969г. на ОСКГ на ВС, решение от 06.09.1956г. по гр.д.№3649/1956т. на ВС, решение от 27.06.1957г. по гр.д.№ 3543/1957г. на ВС, в които е прието, че се допускат до разпит на свидетели при забраната на чл.133 ГПК, ако противната страна не се е противопоставила преди започване на разпита
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, по поставения в изложението въпрос за разпределението на доказателствената тежест на страните при спор за разваляне на един алеаторен договор, тъй като не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. На този въпрос е даден отговор в задължителна практика на ВКС, намерила израз в решение от 18.05.2010г. по гр.д.№1584/2009г. и решение от 12.07.2010г. по гр.д.№2480/2008г., в които е прието, че страните доказват положителните факти, на които основават своите искания и възражения. Именно в съответствие с тази практика въззивният съд е разпределил доказателствената тежест между страните в конкретния случай.
Не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и по въпроса за допустимостта на свидетелските показания при условията на чл.133, ал.2, вр. с ал.1, б.”д” ГПК/отм./, тъй като не е налице предпоставката на чл.280, ал.1 ГПК, а именно общото основание за селектиране на касационната жалба -този процесуален въпрос не е от значение за изхода по конкретното дело. Действително за да се установи налице ли е неизпълнение на договорно задължение от една от страните и неизпълнението дали е виновно, са допустими гласни доказателства по делото. В случая обаче, съдът е развалил алеаторния договор, като е приел, че е доказано съществено неизпълнението с оглед интереса на кредитора – липса на грижи и издръжка от 1998г. до постановяването на обжалваното решение/ по който въпрос не се е спорило между страните/ и дори и да е платена претендираната сума, то не може да се приеме, че е налице трансформация на натуралното задължение за издръжка в парично такова, в размер обуславящ изпълнение на поетото от приобретателката- жалбоподател задължение в пълен обем. Въпросът за допустимостта на свидетелските показания, установяващи плащането на сума от 5000 лева от страна на приобретателката на кредиторката, в случая не е от значение за изхода на конкретния спор, тъй като не е обусловил решаващите изводи на съда.
Що се касае до твърдението на жалбоподателката, че с решението са нарушени процесуални права на ответника Е. К., то поради липса на жалба от същия, придружена от изложение за допустимост на касационното обжалване, настоящата инстанция не следва да извършва проверка на същите.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
Не ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК на решение от 01.10.2009г. по гр.д.№ 3341 / 2005г. по описа на Софийски ГС по жалба на Т. М. К..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: