О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1542
гр.София, 11.11.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1300 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 27.05.2009г. по гр.д. № 296 / 2009г. на Пернишки ОС, с което са уважени предявените от Е. Р. С. искове срещу ХІІІ О. ” Св.св. Кирил и М. ”- гр. П. с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – ХІІІ ОУ” Св.св. Кирил и М. ”-гр. Перник поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е разрешен е в противоречие с практиката на ВКС и е разрешаван противоречиво от съдилищата- основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК.
Ответникът Е. Р. С. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 и 3 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е уважил предявените от Е. Р. С. искове срещу ХІІІ О. ” Св.св. Кирил и М. ”- гр. П. с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Съдът е приел, че потестативното право на жалбоподателя да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ възниква при обективна промяна на изискванията за заемане на съответната длъжност, ако работникът или служителя не отговаря на тях.становено е по делото, че ищцата е работела като “П”, за която се е изисквало образование”висше”, ”магистър” по специалност “Българска филология”.становено е , че е одобрена нова длъжностна характеристика, в сила от 04.11.2008г., като е въведено изискване образование “висше”, степен “магистър” или “бакалавър” по специалността “Н”. Съдът е приел, че направената промяна в изискването за завършена специалност от “Българска филология” на “Н” е несъществено, тъй като не са се променили фактически извършваните трудови функции, поради което е признал уволнението за незаконно.
Като е обжалвал решението на въззивния съд с касационна жалба процесуалният представител на жалбоподателя е приложил и становище в което поддържа, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд е постановил решението си по материално правен въпрос от значение за спора, касаещ възможността, работодателя да извърши промяна в изискванията си за образование към лицата, заемащи определени длъжности. Поддържа, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е разрешаван противоречиво от съдилищата. Представя решение от 29.12.1999г. по гр.д. №537/199г. на ВКС, в което е прието, че промяната в образованието е основание за прекратяване на трудовия договор, решение от 12.07.2001г. по гр.д. №1716/2000г. на ВКС, в което е прието, че не подлежи на съдебен контрол правото на работодателя да промени изискванията за образование и квалификация, решение от 29.12.2008г. по гр.д. №810/2008г. Пернишки ОС, в което също е прието, че работодателя може да променя изискванията за образование на определени длъжности.
При тези данни по делото Върховният касационен съд намира, че даденото във въззивното решение разрешение на съществения правен въпрос посочен от жалбоподателя, е в съответствие с трайната практика на ВКС. В същата се приема, че работодателят може да променя изискванията за образование и квалификация за заемане на определени длъжности, но прекратяването на трудовия му договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ ще е незаконно и когато наименованието по длъжностна характеристика е запазено и трудовите задължения са идентични, какъвто е конкретния случай. Ето защо не е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Не е налице и основание за допускане на касационното обжалване визирано в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Жалбоподателят не посочва противоречива практика на съда по приложение на чл.328, ал.1, т.6 КТ, която да касае идентични случаи, които да изискват с допускане на касационното обжалване да се извърши еднакво тълкуване на правната норма. Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение и на това основание.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на решение от 27.05.2009г. по гр.д. № 296 / 2009г. на Пернишки ОС, на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, по жалба на ХІІІ О. ”С”- гр. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: