3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1118
гр.София, 25.10.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N441 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 06.02.2012г. по гр.д.№294/2011г. на ОС Разград от [община] в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл.59 ЗЗД. Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правен въпрос, който е от значение за точното приложение на закона и развититеот на правото, поради което е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Недоволен от същото решение, в частта му, с която е отхвърлен иск с правно основание чл.59 ЗЗД е Х. Х. В.. Същият чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, поради което моли да се допусне касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допуска.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 3700 лева и го е отхвърлил до пълния му размер от 6801,41 лева.
Съдът е приел за установено, че със Заповед № 169 / 18.06.2001г. К. на [община] настанил свидетелката И. Л. и двучленното й семейство да ползва спалня, кухня и баня от масивна жилищна сграда, представляваща общинска собственост в [населено място], като срокът на договора е определен до 31.12.2001г. Установено е, че с последващи анекси договорът е продължаван всяка година до 31.12.2007г., а след тази дата св.Л. продължила да ползва отдадените й под наем помещения от сградата. Установено е също така, че жалбоподателят, син на наемателката, е ремонтирл мазето на сградата, като го е обособил в жилищни помещения, което е довело до подобрения увеличили стойността на имота в размер 3 700лв.
Съдът е приел, че е налице фактическият състав на неоснователното обогатяване съгласно чл.59, ал.1 ЗЗД, тъй като извършването на ремонтните работи от жалбоподателя е довел до обедняването му и настъпването на благоприятните имуществени последици в патримониума на общината, като за обогатяване на последната липсва правно основание, тъй като между двете страни липсва създадено правоотношение, което да регулира последиците от направените в имота подобрения. Прието е, че в разглеждания случай разпоредбите на чл.72 – чл.74 ЗС са неприложими, тъй като се отнасят до права на подобрителя – владелец, какъвто жалбоподателят не е. По отношение на размера, до който е уважен иска, съдът е приел, че това е увеличената стойност на имота вследствие извършените подобрения в размер 3 700лв.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят [община], чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора без се посочва конкретно кой е той, а по същество се излагат оплаквания за неправилност на съдебния акт.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят Х. В., чрез процесуалния си представител също поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, но само позовавайки се на разпоредбата на закона, без да извежда конкретен въпрос от значение за спора..
Допустимостта на разглеждане на обжалваното решения пред настоящата инстанция обаче би била налице, само ако съдът се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото или по който има противоречиво произнасяне на съдилищата. Правомощията на касационната инстанция са изрично регламентирани и тя може служебно да прецени валидността и допустимостта на въззивното определение, но по отношение на неговата неправилност следва да са произнесе само ако бъде допуснато касационно обжалване. Жалбоподателят е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1 т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателят трябва да посочи процесуалноправен или материалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол и този въпрос определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на жалбоподателя, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба./ в този смисъл ТР №1/2009г. ОСГК ТК на ВКС/.
В конкретния случай именно непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело от страна и на двамата жалбоподатели, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат направените оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 06.02.2012г. по гр.д.№294/2011г. на ОС Разград.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: