2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 473
гр.София, 27.06.2012 г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юни, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 425 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение от 24.04.2012г. по гр.д.№430/2012г. на ОС Русе от [фирма].
Жалбоподателят [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното определение съдът се е произнесъл по процесуален въпрос от значение за спора, който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответницата П. Р. Ф.-Б. в писмено становище поддържа, че частната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
С обжалваното определение, въззивният съд е потвърдил първоинстанционно определение, с което е допуснато предварително изпълнение на постановено по гр.д.№8565/2011г. на РС Русе решение за присъдено обезщетение по чл.225 КТ, на основание чл.242, ал.1 ГПК.
В изложението си по допустимостта на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че съдът се е произнесъл по правен въпрос от значение за спора, а именно съставлява ли обезщетението по чл.225, ал.1 КТ „обезщетение за работа“ по смисъла на чл.242, ал.1 ГПК, който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да се допусне касационно обжалване. Определението е въззивно и е потвърдено първоинстанционно определение, с което е дадено разрешение по същество на друго производство, поради което частната касационна жалба подлежи на разглеждане пред настоящата инстанция на основание чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Поставеният в изложението правен въпрос – съставлява ли обезщетението по чл.225, ал.1 КТ „обезщетение за работа“ по смисъла на чл.242, ал.1 ГПК е от значение за изхода на делото, но с обжалваното определение не е разрешен в противоречие със съдебната практика на ВКС. Приетото от съда, че присъденото обезщетение по чл.225 КТ подлежи на предварително изпълнение, тъй като по естеството си представлява „обезщетение за работа“ по смисъла начл.242, ал.1 КТ, като основание да потвърди допуснатото предварително изпълнение на решението в тази му част, е в съответствие с трайната съдебна практика на ВКС. В този смисъл е даденото разрешение в определение от 17.05.2010г. по гр.д.№214/2010г. на ВКС и определение от 17.07.2009 г. по гр. дело № 1584/2008 г. на ВКС. Така установената практика не е неправилна и не се налага нейната промяна за да се даде ново тълкуване по поставения въпрос. Ето защо следва да се приеме, че по поставения правен въпрос, не са установени предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване на обжалвания съдебен акт.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 24.04.2012г. по гр.д.№430/2012г. на ОС Русе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: