О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 171
гр.София, 15.03.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, състав на четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: надежда зекова
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N1879 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Обжалвано е определение от 21.01.2013г. по гр.д.№ 682/2012г. на Върховния касационен съд – второ г.о., с което е оставена без разглеждане касационна жалба на В. Д. Г., И. Т. Щ., Д. Т. Щ., Г. Т. Щ., Л. Х. Г., М. Х. П., Т. А. Ш., Д. Ц. Г., Р. Г. Ш., Ж. Г. К., Н. В. Ш. и Г. В. Ш., срещу въззивно решение от 16.03.2012 г. по гр.дело № 16/2012 г. на Пловдивския окръжен съд,.
Жалбоподателите – В. Д. Г., И. Т. Щ., Д. Т. Щ., Г. Т. Щ., Л. Х. Г., М. Х. П., Т. А. Ш., Д. Ц. Г., Р. Г. Ш., Ж. Г. К., Н. В. Ш. и Г. В. Ш., чрез процесуалния си представител молят да се отмени определението като неправилно и бъде даден ход по същество на касационната им жалба.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. като взе предвид доводите на жалбоподателя и доказателствата по делото, приема за установено следното:
Частната жалба е неоснователна.
С решение от 16.03.2012г. по гр.дело № 16/2012г. на Пловдивския окръжен съд е потвърдено решение ат 24.10.2011г. по гр.дело № 673/2007г. на Асеновградския районен съд, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателите иск за признаване по отношение на Д. л [населено място], М. на з и х, представлявано от М., че ищците са собственици по наследство от Д. А. Г. на имота му, съставлявал нива от 4 дка в м.”Ю. Х.”, землище на [населено място], който по кадастралната карта на [населено място] е заснет с ИД № с площ от 3.295 дка, записан в КР след изменението му със заповед № г. на Началника на СК [населено място] погрешно на името на Д. л [населено място].
Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба на 20.04.2012г. Върховният касационен съд, като е взел предвид разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, е оставил без разглеждане същата и е прекратил производството по делото като недопустимо, тъй като се касае до решение на въззивен съд с цена на иска под 5000 лева. Изложени са съображения за това че при определяне цената на иска в случая се прилагат разпоредбите на чл.55, ал.1,б. ”б” ГПК/отм./, тъй като производството по делото е проведено при действието на ГПК/отм./ – исковата молба е постъпила в районния съд на 29.06.2007 г. Посочено е, че според чл. 55, ал.1, б.”б” ГПК/отм./ цената на предявения иск за собственост на недвижим имот е в размер на ? от данъчната оценка на имота. Прието е, че в случая цената на предявения иск е под 5000 лв., тъй като данъчната оценка на имота е 322.90 лв, поради което обжалваното решение на Пловдивския окръжен съд, като въззивна инстанция, е по гражданско дело с цена на иска до 5000 лв. и на осн.чл.280, ал.2 ГПК не подлежи на касационно обжалване.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. Разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК предвижда, че решения на въззивни дела с цена на иска под 5000 лева не подлежат на касационен контрол. Тъй като в случая цената правилно е определена по реда на чл.55, ал.1, б.”б” ГПК и е под 5000 лева, то с обжалваното определение правилно е прието, че касационното производство е недопустимо.
Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о.
О п р е д е л и :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 21.01.2013г. по гр.д.№ 682/2012г. на Върховния касационен съд – второ г.о..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: