5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1068
гр.София, 12.10.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети октомври, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 274 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 09.11.2011г. по гр.д.№781 / 2011г., с което АС София, като е потвърдил първоинстанционното решение, е прекратил частично производството по иск с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД, отхвърлил е искове с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД, чл.17 ЗЗД, чл.97, ал.1, ГПК/отм./, вр. с чл.79 ЗС и чл.108 ЗС.
Жалбоподателите – А. Н. П., М. В. П., Н. А. П. и Л. А. П., чрез процесуалния си представител поддържат, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Правят оплакване и за недопустимост на постановеното решение.
Ответницата И. К. П., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Върховният касационен съд, с решение от 10.03.2011г. по гр.д.№357/2010г., като е отменил решението на АС София, го е върнал за ново разглеждане. Посочено е, че въззивната инстанция неправилно е приела, че по настоящото дело и гр.д. № 1732/1998г. на РС София предмета е идентичен, т.е. че е налице пълно съвпадение на спорното материално право и че споровете по предявените искове са преклудирани от сила на присъдено нещо. Изложени са съображения, за това, че въпросът за действителността на процесния договор от 1988г., сключен с н.а.№ 183 д. № 2904/88г. не е бил предмет на приключилото гр.д.№1732/98г.на РС София, тъй като в него е разглеждан въпроса за действителността на друг договор от 1990г., сключен между други страни и касаещ друг имот, а силата на присъдено нещо има за предмет правото, което е предмет на решението, а чрез него правото, което е предмет на делото.
При новото разглеждане на делото АС София, като е оставил в сила решение от 24.11.2008г. по гр.д.№3074/2007г. на ГС Софие, е прекратил, като процесуално недопустимо, поради липса на правен интерес, производството, водено от Н. и Л. П. срещу П. и И. П., по иск с правно основание чл. 97 ГПК / отм./, вр. с чл. 26 ЗЗД за прогласяване на нищожност на симулативна сделка и обявяване за действителна на практика сделка по отношение на недвижим имот – апртамент, в [населено място], като симулацията е в личността на приобретателя – действителен такъв е А. П., а не П. П.. Със същото е отхвърлил като неоснователни исковете с правно основание чл. 97 ГПК / отм./, вр. с чл. 26 ЗЗД за прогласяване на нищожност на симулативна сделка и обявяване за действителна на практика сделка по отношение на недвижим имот, описан по-горе, като симулацията е в личността на приобретателя – действителен такъв е А. и М. П. предявен срещу П. и И. П.. Прието е, че нези двама ищци нямат правен интерес от търсената с иска защита, тъй като те не са страни в атакуваната сделка и нямат собствени права върху процесния апартамент. С това решение съдът е отхвърлил, като недоказани и исковете с правно основание чл. 97 ГПК / отм./, вр. с чл. 79 ЗС, предявени от А., М., Н. и Л. П. срещу П. и И. П. за установяване придобиването на първично основание, чрез давностно владение, собствеността над процесния апартамент описан по-горе и за предаване на владението му.
Въззивният съд е счел, че е сезиран с иск по чл. 26, ал.2 ЗЗД, тъй като ищците А., М., Н. и Л. П. са заявили, че договорът между Х. Б. и П. П. за гледане и издръжка, сключен с нот. акт № 183, т.ХVІІ, н.д. № 2904/1988 г. на І-ви Нотариус Коларовски РС, представлява симулативна сделка, която не поражда правни последици, като волята на прехвърлителя Х. Б. е била А. и М. П. да придобият процесния недвижим имот, в знак на благодарност за грижите, които са положили за него, а не посочения в нотариалния акт приобретател – П. П.. Поискали са да бъдат признати за собственици на апартамента, предмет на нищожната сделка и да им бъде предадено владението.
Съдът е приел, че твърденията на ищците А. и М. П., че договорът между Х. Б. и П. П. за гледане и издръжка, сключен с нот. акт № 183, т.ХVІІ, н.д. № 2904/1988 г., е симулативен по отношение на приобретателя, не се подкрепя от доказателства по делото. Посочено е, че няма обратни писма, които да сочат наличието на съглашение да се сключи привидна сделка, по която приобретател да е А. П.. Прието е, че приложеното пълномощно от 16.10.1990г. / л.12 от д.№ 654/09 г. на САС/, с което П. П. дава право на А. П. да се „ разпорежда, както намери за добре” с процесния имот не е доказателство за прикритата сделка. Изложени са съображения за това, че от представеното удостоверение за граждански брак е видно, че П. П. е в брак с И. П. от 17.01.1979 г., който продължава и до сега, поради което придобитата по време на брака собственост е в режим на СИО, като в това число влиза и процесния недвижим имот, а по делото няма събрани доказателства, които да сочат за изразена воля за симулация на сделката и от И. П.. Посочил е, че гласните доказателства са противоречиви, а при липсата на обратен документ свидетелските показания не са достатъчни, за да се приеме, че волята на е била различна от отразената в нотариалния акт
По иска за установяване право на собственост на ищците поради придобиване на имота по давност, съдът също е счел, че е неоснователен и недоказан. Посочено е, че възражение за изтекла придобивна давност на един чужд недвижим имот може да бъде уважено, само доколкото са налице елементите на фактическия състав на чл. 79, ал.1 ЗС по отношение претендиращото собствеността лице, и то установени при пълно и пряко доказване в процеса. Прието е, че по делото няма събрани доказателства, че ищците са владели имота от 1986 г. до 2007 г. и при тези данни съдът е счел за неоснователен и искът по чл. 97 ГПК, вр. с чл. 79 ЗС. Прието е също така, че след като ищците не доказват, че са собственици на процесния недвижим имот, то и претенцията им по чл. 108 ЗС е неоснователна.
В изложението по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателите, чрез процесуалния си представител посочват, че съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора, а именно за задължението на съда да обсъди всички възражения и доводи на страните, за допустимите доказателства за установяване на симулация и за задължението на съда да се произнесе по валидността на прикритата сделка. Представят решение от 02.03.2011г. по гр.д.№1416/2010г. ІІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че по правилността на решението въззивната инстанция в рамките очертани от въззивната жалба осъществява решаваща дейност, тъй като е съд който разглежда и разрешава спора по същество и като инстанция решаваща спора по същество тя е длъжна да разгледа и обсъди всички доводи и възражения на страните в рамките на оспорената част на решението. Представят и решение от 09.03.2011г. по гр.д.№1394/2009г. ІV г.о. на ВКС, в което се приема, че привидност на съглашение може да се установи не само с писмени доказателства, но законодателят поставя ограничение за събиране на гласни доказателства, освен при изрично съгласие на страните /чл. 164, ал. 2 ГПК от 2007 г., аналогичен на чл. 133, ал. 2 ГПК, отм./ и в хипотезите на чл. 165 ГПК от 2007 г. /134 ГПК, отм./. Позовават се и на решение от 01.03.1966г. по гр.д.№195/1965 ОСГК, в което е прието, че съдът е длъжен да се произнесе по съществуването и валидността на прикритата сделка, решение от 01.12.2005г. по гр.д.№1006/2004г. на ВКС, в което е прието, че в тежест на ответника по иска за нищожност е да докаже каква е прикритата сделка, ако претендира последици от нея. Жалбоподателите поддържат, че по поставените от тях въпроси съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и те са от значение за точното проложение на закона и развитието на правото.
Настоящият състав намира, че по въпроса за задължението на съда да обсъди всички възражения и доводи на страните не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Съдът е обсъдил всички доказателства, доводи и възражения на страните така както го задължава закона и в съответствие с практиката на ВКС, изразена и в постановените по чл.290 ГПК решения: решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр.д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр.д. № 331/10г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр.д. № 1645/09г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр.д.№ 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010г. по гр.д. № 1246/09 г.на ІV г.о. на ВКС. В същата е прието, че въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, като относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на тези правомощия е в нарушение на чл. 269 ГПК.
В съответствие с практиката на ВКС в обжалваното решение е даден отговор и на въпросите за допустимите доказателства за установяване на симулация и за задължението на съда да се произнесе по валидността на прикритата сделка. В същата, изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 26.06.2012г. по гр.д.№791/2011г. ІІІ г. о. на ВКС, се приема, че исковете за обявяване на привидността по чл.26, ал.2 ЗЗД и за разкриване на симулацията по чл.17, ал.1 ЗЗД имат различен предмет – единият нищожността на явната сделка, а другият обвързващата сила на прикритото съглашение, като в уговорката по прикритото съглашение могат да участват и лица, които не са страна по привидната сделка, какъвто е случая при персоналната симулация. Прието е, че при нея две лица постигат съгласие да сключат договор, но искат да го прикрият и се уговарят като страна да фигурира трето лице, което привидно изпълнява ролята на едната страна, като скритото съглашение е между явната страна и действителната /прикритата/ страна. Приема се, че разкриването на тази привидност би могло да стане само с обратно писмо /изготвено между явната страна и действителната страна/, а гласни доказателства са допустими само доколкото по делото има начало на писмено доказателство, правещо вероятно твърдението за симулация-чл.165, ал.2 ГПК. В отношенията между действителните страни по договора привидността на същия не може да се доказва свободно със свидетелски показания. В този смисъл именно се е произнесъл и въззивният съд в обжалваното решение, като е приел, че не се доказва наличието на прикрито съглашение – персоналната симулация, поради което не може да бъде уважен и иска за обявяване за действителна на прикритата сделка чрез разкриване на истинската страна, обвързана от сделката.
Формулираните в изложението процесуалноправни въпроси не могат да обосноват наличието и на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като по тяхното приложение има установена трайна практика, която не следва да бъде променяна за да се приложи точно закона или да се постигне неговото развитие.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.11.2011г. по гр.д.№781 / 2011г. на АС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: