О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1335
гр.София, 22.11.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N4500 описа на ВКС за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 29.03.2013г. по гр.д.№1029/2013г. на ГС София, с което са отхвърлени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – Б. Х. С., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора по които има противоречива практика на съдилищата и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответникът [фирма], чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване. Прави възраженише за прекомерност на адвокатското възнаграждение и за заплащане на разноски по опис.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от Б. Х. искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед № 175/27.12.2011г., за възстановяването на заеманата преди уволнението длъжност „снабдител, доставчик“ и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 1 920 лв. , поради незаконното уволнение.
Прието е за установено, че в уволнителната заповед е посочено като правно основание за прекратяване на съществувалото между страните трудово правоотношение разпоредбата на чл.328, ал.1, т.5 КТ- „липса на качества на работника да изпълнява възложената работа”. Съдът е приел, че тази заповед е отменена с последвалата я друга такава №4/09.01.2012г., която отменя предходната. Изложени са съображения за това, че заповедта за отмяна на уволнението е връчена при отказ и че с оглед разпоредбата на чл.344, ал.2 КТ работодателят може по свой почин да отмени уволнението до предявяване на иск от служителя, което последният е направил на 24.01.2012г. При така установените обстоятелства по делото съдът е счел, че предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ са неоснователни.
За да обоснове допустимост на касационното обжалване жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението си съдът е дал отговор на правни въпроси от значение за спора, а именно за това как следва да се преценяват свидетелските показания, за задължението на съда да обсъди всички доказателства доводи и възражения на страните и за необходимостта да мотивира своето решение. Поддържа, че по отношение на тези въпроси са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решение от 19.02.2001г. по гр.д.№1521/2000г., V г.о. на ВКС, в което е прието, че неизяснеността от фактическа страна на делото, поради допуснати процесуални нарушения от съда е основание за отмяна на обжалваното решение, решение от 27.04.2000г., по гр.д.№1285/1999г.,V г.о. на ВКС, в което е прието, че въззивният съд има задължение за изясняване на делото от фактическа страна, решение от 18.12.2011г. по гр.д.№955/2010г. относно правилата, при които решаващия съд формира извод за релевантните факти по спора. Представя решение на ВАС и решения и определение на ВКС, неотносими към преценката за допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че в случая не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване по поставените от него за разглеждане въпроси. В практиката на ВКС, изразена и в постановено по реда на чл.290 ГПК решение от 12.03.2012г. по гр.д.№212/2011г., ІV г.о. на ВКС се приема, че при решаването на делото по същество въззивният съд прилага материалния закон като сам определя правната квалификация на предявените искове и на насрещните права, възраженията, репликите и т.н. на страните, като вън от това той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти, съответно – последиците от недоказването. В съответствие с тази практика съдът е обсъдил всички доказателства по делото и е приел, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение законосъобразно е била отменена от самия работодател , поради което предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ са неоснователни.
С оглед на факта, че практиката по поставените за разглеждане въпроси от жалбоподателя е уеднаквена, то не се налага ново тълкуване на правната норма, поради което не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.03.2013г. по гр.д.№1029/2013г. на ГС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: