О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 471
гр.София, 10.04.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети април, две хиляди и тринадесета в състав:
Председател: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N1421 описа на ВКС за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 19.09.2012г. по гр.д.№577 / 2012г., с което ОС Враца, с което са уважени искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС , както и че същите са разрешавани противоречиво от съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил предявените от И. М. И. искове срещу [фирма] [населено място] с правно основание по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, като е признал уволнението му за незаконно и е постановил отмяна на Заповед № 256/29.12.2011 год. на Директора на ПТП-София при [фирма] и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „техник-механик, ревизор вагони” във В. М. при [фирма] [населено място] и му е присъдил обезщетение.
Прието е за установено, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което И. М. е заемал длъжността „техник-механик, ревизор вагони” във В. М., като със Заповед №256/28.12.2011г. на директора на ПТП-София при [фирма] [населено място], на основание чл. 328, ал. 1 т.2, пр.2 второ КТ – „поради съкращаване в щата” трудовото правоотношение е прекратено, считано от деня, следващ датата на връчване на заповедта. Прието е за установено, че в хода на производството ПТП София е закрито и на негово място е конституират като ответник [фирма] [населено място].
Установено е по делото, включително и от приетата експертиза, че в щатното разписание на ПТП София от 24.05.2011г. във В. М. фигурирали общо 32 бр. за длъжността „техник-механик ревизор вагони”, със заповед на директора били създадени допълнително 8бр. за същата длъжност, а в разписанието от 04.11.2011г. били предвидени 9 бр. Сочи, че от общо четиридесетте лица, заемащи тази длъжност към 04.11.2011г., трудовото правоотношение с петима служителя било прекратено по тяхна инициатива, с десет – по инициатива на работодателя срещу обезщетение.
Съдът е счел, че се установява наличието на реално съкращаване в щата – от представените разписания на длъжностите на ПТП София от 04.11.2011г. и заповед №723/27.12.2011г. на директора, както и вземането на решение да бъде извършено съкращение в щата на 31 бройки за длъжността „техник-механик, ревизор вагони” във В. М.. Прието е, че 15 от щатните бройки били свободни и за оставащите 12 бройки е следвало да се извърши подбор между заемащите длъжността общо 25 лица.
Анализирайки доказателствата по делото съдът е приел, че не са представени доказателства, въз основа на които да се извърши проверка кой от включените в подбора работници как работи, поради което не е възможно да се осъществи и съдебен контрол върху оценката на работодателя за нивото на изпълнение на възложената трудова функция за всеки един от участниците в подбора. Посочва се, че по делото са останали неустановени прилагането на законовите критерии и обективното несъответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и подготовка на работника с оглед възложената работа, поради което осъщественият подбор е незаконосъобразен. С оглед установената незаконосъобразност на подбора съдът е счел и уволнението за незаконно и го е отменил, като е уважил и предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и 3 КТ.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, за да обоснове допустимост на касационното обжалване, жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на въпросите за това дали съдът може да преценява подбора, за доказателствата, с които се доказва законността на подбора, за допустимостта на решението в случаите когато е оспорено само извършването на подбора, а не и резултатите от него. Представя решения на въззивни съдилища без отбелязване да са влезли в сила, поради което не следва да бъдат съобразявани при преценката за допустимост на касационното обжалване.
При тези данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. тъй като даденото разрешение на поставените за разглеждане въпроси съответствува на практиката на ВКС, изразена и в постановени по реда на чл.290 ГПК решения и ТР№3/2011г. ОСГК на ВКС. В същата се приема, че критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване може да бъде установено с всички доказателствени средства по ГПК. Посочва се, че подборът обхваща конкретни действия, които се свеждат до оценка работата на всеки участник в него, както и до съпоставянето на приетите показатели за изпълнение на законовите критерии, а в зависимост от извършеното сравнение и приемане на решение по основния въпрос, кои работници и служители имат по – висока квалификация и работят по – добре. Решението на работодателя относно преценката на показателите за критериите по чл. 329, ал. 1 КТ може да бъде обективирано в различни негови актове –решение, разпореждане, резолюция, заповед и др., чиято конкретна форма е въпрос на вътрешна организация в съответното предприятие или учреждение, но когато преценката е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора. Приема се, че преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ – кой от работниците и служителите има по – висока квалификация и работи по – добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1 КТ при упражняването, на който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Въззивният съд е постановил решението си при спазване именно на тази практика, която не е противоречива, тъй като е уеднаквена с приетото тълкувателно решение.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.09.2012г. по гр.д.№577 / 2012г. на ОС Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: