О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 437
гр.София, 11.06.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 392 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Обжалвано е определение от 02.03.2012г. по гр.д.№221/2012г. на ВКС, с което е върната касационната жалба на П. Й. Б., М. П. Б. и М. П. И. срещу въззивно решение № 1590 от 18.11.2011 г. по въззивно гр.д. № 2219 /2011 г. на Пловдивския окръжен съд.
Жалбоподателите П. Й. Б., М. П. Б. и М. П. И., чрез процесуалния си представител поддържат, че определението е неправилно и молят да бъде отменено като бъде разгледана по същество касационната им жалба.
Ответникът, [фирма], в писмено становище поддържа, че жалбата е неоснователна и моли определението да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
С обжалваното определение състав на ВКС е върнал касационна жалба срещу въззивно решение на частните жалбоподатели като недопустима. Прието е, че с исковата си молба ищците – жалбоподатели са посочили цена на иска 4,979.38 лева, представили са данъчна оценка (л.80), в която цената на земята (дворното място) е 1 520 лева, а оценката на земята заедно с жилище, два навеса и второстепенна сграда е 7824,40 лева. Изложени са съображения за това, че ищците са предявили обективно и субективно съединени искове за разваляне на два договора, като всеки един от ищците, които са преживяла съпруга, син и дъщеря на починалия прехвърлител на дворното място, е предявил исковете за своята част от наследството (1 /3), с оглед на което цената на всеки един от исковете е под 5,000 лева, поради което касационната жалба на всеки един от тримата е недопустима и съгласно разпоредбата на чл.286, ал.1, т.3 ГПК следва да бъде върната.
При така установените данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. приема, че обжалваното определение е правилно. В съответствие с разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК / след изменението и с бр.100/2010г./, решения по въззивни дела с цена на иска под 5000 лева не подлежат на касационен контрол. В случая касационната жалба е подадена на 21.02.2011г., т.е. след влизане в сила на цитираното изменение на ГПК. Правилно е установено, че съгласно чл.69, ал.1, т.4 ГПК цената на всеки един от исковете е под 5000 лева, поради което производството по касационната жалба е недопустимо. Ето защо обжалваното определение следва да се потвърди.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 02.03.2012г. по гр.д.№221/2012г. на ВКС-четвърто г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: