2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1004
гр.София, 21.09.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 78 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 06.10.2011г. по гр.д.№ 1447/2011г., с което ОС Пловдив е отхвърлил искове с правно основание чл.55 и 86 ЗЗД.
Жалбоподателя Д. А. А., чрез процесуалния си представител поддържа, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, който е разрешаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът О. Х. К., чрез процесуалния си представител поддържа в писмено становище че
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният, съд като отменил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения иск от Д. А. срещу О. Х. за осъждането му да заплати 10 000 евро, получени от него без основание.Прието е за установено, че е сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот от 06.04.2009г. между [фирма] и Д. А. за три имота, които продавачът – дружество – [фирма] продава на купувача и е фиксирана обща цена за трите имота в размер на 500 000 евро, както и петгодишен срок за окончателното им заплащане от купувача, на вноски. Установено е, че в т.3 от договора е договорено, че в момента на подписване на договора купувачът заплаща сума в размер на 10000 евро, явяваща се капаро по договора. Прието е, че с разписка от 16.04.2009г. Д. А. е предала на [фирма] 10 000 евро. В тази разписка, която е издадена от О. Х. на бланка на [фирма], е посочено, че сумата 10 000 евро, която получава от ищцата представлява предварителна вноска по договор за прехвърляне право на собственост на кафе-аперитив на етаж първи, кафе – аперитив на етаж 2 и апартамент №8 на ет.7 – всички част от многофункционална обществена сграда, находяща се в [населено място], Така посочените в разписката имоти съвпадат напълно с имотите – предмет на предварителния договор за прехвърляне на право на собственост от 06.04.2009г. Прието е, че от представеното удостоверение за актуално състояние на [фирма] се установява, че ответникът О. Х. е управител и едноличен собственик на капитала на това дружество. Установено е, че от заключението на вещото лице по допуснатата от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза, за получената с разписката от 16.04.2009г. сума в размер на 10000 евро от дружеството е издало приходен касов ордер от 16.04.2009г. с посочено основание в него – получен аванс по предварителен договор и той е осчетоводен от [фирма].
Преценявайки в съвкупност доказателствата по делото въззивният съд е счел, че сумата 10000 евро, чието присъждане се претендира, са получени от О. Х. в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала на [фирма] с оглед на вече сключен към датата 16.04.2009г. договор за покупко-продажба между дружеството и платилия сумата – Д. А. не като капаро, а като предварителна вноска, тъй като в договора е уговорено цената да се плаща на вноски. Прието е, че сумата е получена на правно основание от страна по предварителния договор, поради което претенцията за осъждане на О. Х. за връщане на сумата 10000 евро, платена от ищцата по разписка от 16.04.2009г., като неоснователна следва да се отхвърли.
В изложение към касационната жалба жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че съдът се произнесъл по материалноправнени и процесуален въпрос в противоречие с практиката на ВКС, който е разрешаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, без да посочва кои са тези въпроси, а прави само оплаквания по неправилността на постановеното съдебно решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 -3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателят е длъжен да посочи правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1 т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал.3, т.1 на същата правна норма. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение. В конкретният случай жалбоподателката прави оплакване за незаконосъобразността на постановения съдебен акт, а касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от жалбоподателя правен въпрос е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни/ в този смисъл т.1 от ТР№1/2009г. ОСГК ТК на ВКС/. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва ако той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба/чл.290, ал.1 ГПК/.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК на решение от 06.10.2011г. по гр.д.№ 1447/2011г. на ОС Пловдив, по жалба на Д. А. А..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: