О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 595
гр.София, 21.10.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 557 по описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Обжалвано е определение от 25.06.2009г. по гр.д. №478 / 2009г., с което Окръжен съд Враца е потвърдил определение от 14.05.2009г. по гр.д. №1672/2008г. на РС-Враца за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска.
Жалбоподателят М. П. К. моли да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение и да бъде отменено определението за прекратяване на производството по иска й.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Не следва да се допуска касационно обжалване по частната касационна жалба.
С определение от 14.05.2009г. по гр.д. №1672/2008г. Врачански РС е прекратил производството по предявените от М. П. искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1-3 КТ срещу Р. и. по образованието Враца и ОУ”С” с. Д.. Съдът е констатирал, че на 15.08.2008г. Началника на РИО Враца е отменил по свой почин Заповед №РД-06-572/14.07.2008г. за прекратяване трудовия договор на ищцата, поради което не е налице правен интерес от търсената с предявените искове защита.
С обжалваното определение въззивният съд, като е възприел изводите на първоинстанционниня съд, за това че работодателят с оглед разпоредбата на чл.344, ал.2 КТ може да отмени заповедта за прекратяване на трудовия договор по свой почин, е потвърдил определението за прекратяване производството по исковете на жалбоподателката с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, тъй като липсва правен интерес от търсената защита за отмяна на уволнението като незаконно, възстановяването на жалбоподателката на работа и заплащане на обезщетение.
В случая действително е налице определение на въззивния съд, с което се оставят без уважение частна жалба срещу определение, с което се прекратява производството по делото, което подлежи на обжалване пред ВКС съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Допустимостта на неговото разглеждане пред настоящата инстанция обаче би била налице, само ако съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Жалбоподателката в случая твърди, че е налице противоречие с практиката на ВКС без да сочи конкретни определения по този въпрос, постановени от състави на ВКС. Не е изложила сериозни аргументи и как приетото от въззивния съд разрешение за липсата на правен интерес от търсената защита влиза в конфликт с практиката на ВКС по този въпрос, в която именно се приема, че за отменяването на уволнение от ръководителя не се изисква дори издаването на нарочна заповед, а е достатъчно е ръководителят писмено да признае уволнението за незаконно и това му волеизявление да достигне до работника. В случая това е сторено и поради това съдът правилно е приел, че липсва основание за търсене на защита срещу признатото и отменено от ръководителя уволнение като незаконно по реда за разглеждане на трудовите спорове.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК на определение от 25.06.2009г. по гр.д. №478 / 2009г. на Окръжен съд Враца по жалба на М. П. К..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: