2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 694
гр.София, 29.10.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N6618 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Обжалвано е определение от 09.08.2013г. по гр.д.№ 2405/2013г. на ОС Пловдив, с което е оставена без уважение молба на Д. Р. С. да бъде освободен от заплащане на държавна такса по същото дело.
Жалбоподателят – Д. Р. С., чрез процесуалния си представител, моли да се отмени обжалваното определение като бъде освободен от заплащане на държавна такса.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о, приема за установено следното:
Частнят жалбоподател, чрез процесуалния си представител, е поискал да бъде освободен от внасяне на държавна такси по въззивна жалба от 18.06.2013г. срещу решение от 27.05.2013г. по гр.д.№2480/2013г. на РС Пловдив, с което е уважен предявения срещу него иск с правно основание чл.135 ЗЗД.
С разпореждане от 19.06.2013г. съдът е указал на жалбоподателя Д. Р., че следва да внесе държавна такса в размер на 579,44 лева за производството пред ОС Пловдив. С молба от 30.07.2017г. процесуалния представител на жалбоподателя- адв. Б., е поискала последният да бъде освободен от внасяне на дължимата се държавна такса. С обжалваното определение съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване на жалбоподателя от заплащане на държавна такса по въззивното делото, тъй като същият не е установил наличие на предпоставките за това, а именно липсата на достатъчно средства да я заплати. От представените доказателства съдът е приел, че по скоро се установява наличие на финансови възможности в достатъчен размер, позволяващ им да заплатят дължимата се държавна такса.
Това определение е обжалвано от жалбоподателя пред настоящата инстанция.
С оглед установените факти по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че обжалваното определение е правилно. Жалбоподателят, макар и да се е пенсионирал по-рано / поради наличието на трудов стаж от първа категория труд/, е в работоспособна възраст – на 50 години, живее при майка си, в подарения й на 02.11.2011г. от него самия апартамент, обслужва надлежно банков кредит / видно от представеното от самия него извлечение на погаситерлен план от [фирма]”/ и е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение на наетия от него процесуален представител / видно от представения по делото договор за правна помощ/. Правилно е прието от съда, че за да бъде освободено едно лице от заплащане на държавна такса е необходимо съдът да прецени имущественото състояние, доходите, здравословното състояние, възрастта и други обстоятелства в във всеки отделен случай конкретно, не по общи критерии и като се вземат предвид представени от страната писмени доказателства, издадени от съответните компетентни органи. Именно преценката на представяните доказателства не е дала основание частния жалбоподател да бъде освободен от заплащане на дължимата се държавна такса. Ето защо обжалваното определение следва да се потвърди.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 09.08.2013г. по гр.д.№ 2405/2013г. на ОС Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: