О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 229
гр.София, 22.02.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1828 описа на ВКС за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 04.08.2009г. по гр.д. № 570 / 2009г., с което Великотърновски окръжен съд е изменил мерките относно упражняването на родителските права по искане на бащата Р. Д. по негово искане като е предоставил упражняването на същите по отношение на децата К. , роден на 10.10.1993г. и Д. , роден на 11.06.1996г. на него, а на майката Н. И. е определил режим на лични отношения.
Жалбоподателят – Н. Й. И. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил решение от 12.05.2009г. по гр.д. №100/2009г. на Свищовски РС, е изменил мерките относно упражняването на родителските права по искане на бащата Р. Д. по негово искане като е предоставил упражняването на същите по отношение на децата К. , роден на 10.10.1993г. и Д. , роден на 11.06.1996г. на него, а на майката Н. И. е определил режим на лични отношения. Съдът е установил, че бракът между страните е прекратен с решение от 13.04.2007г. по гр.д. №470/2006г. на Свищовски РС, като родителските права са предоставени на майката.становено е по делото, че майката работи като таксиметров шофьор и това ограничава възможността й да упражнява непрекъснат надзор над децата, а и те са заживели при баща си, заедно с дъщеря му от предишен брак. Заявили са изричното си желание да живеят заедно с баща си, който не препятствува контактите с майката. При тези данни съдът е изменил мерките относно упражняване на родителските права намирайки,че са налице предпоставките на чл.106, ал.5 СК/отм./., тъй като са се променили обстоятелствата, при които първоначално са определени мерките.
Като е обжалвала решението на въззивния съд с касационната жалба жалбоподателката е изложил становище, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като със същото е даден отговор на въпроса относно предпоставките за промяна мерките за упражняване на родителските права, при съобразяване интереса на децата. Жалбоподателката поддържа, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Позовава се на П1/1974г. на ВС и представя решение по гр.д. №4355/2007г. и гр.д. №53/2008г. на ВКС, в които е застъпено разбирането, че интереса на детето се преценява във всеки конкретен случай при преценка на всички доказателства.
В случая с обжалваното решение въззивният съд действително се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, а именно относно възможността да се изменят първоначално определените мерки относно упражняване родителските права по отношение на непълнолетните деца и с решението си въззивният съд именно при анализ на всички доказателства е приел, че в интерес на децата в случая е същите да бъдат променени като се предоставят на бащата. Той не е отрекъл родителското качество на майката и именно чрез определения режима на лични отношения тя ще продължи да участвува в тяхното възпитание. При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Константната практика на ВКС е намерила отражение и в Постановление №1/1974г. на ВС и именно съобразявайки се с посочените в нея критерии за отчитане привързаността на децата, качествата на родителя, средата в която те ще живеят, съдът като е анализирал всички доказателства, е преценил интереса на децата и е изменил мерките относно упражняването на родителските права. Преценката на съдилищата за това, следва ли да се изменят мерките относно упражняване на родителските права, които са били първоначално определени с бракоразводното решение, с оглед нуждата да бъде съобразен в най-пълна степен интереса на децата, е конкретна във всеки отделен случай и е свързана с формиране вътрешното убеждение на съдиите, решаващи спора по същество, поради което в случая не може да се поставя въпрос за наличие на неточно приложение на материалния и процесуален закон, която да налага произнасяне на Върховният касационен съд за налагане на единна практика ако не е налице значително отклонение от установената такава. Грешките във формирането на вътрешното убеждение на съда сами по себе си не съставляват основание за допустимост на касационното обжалване, а съставляват порок на решението по който съдът може да се произнесе само ако обжалването бъде допуснато.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК на решение от решение от 04.08.2009г. по гр.д. № 570 / 2009г. на Великотърновски окръжен съд по жалба на Н. Й. И..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: