О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
гр.София, 23.01.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N5405 описа на ВКС за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 27.06.2013г. по гр.д.№108/2013г., с което ОС Търговище, е уважил предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът К. Д. М., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е отменил като незаконно уволнението, извършено със заповед № 134 от 19.12.2012г. на изпълнителния директор на [фирма] Т., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 329 КТ и е възстановил К. М. на заеманата от него длъжност „Лекар, хирургия” към [фирма] Т., като е осъдил [фирма] Т. да му заплати обезщетение на основание чл. 225 КТ в размер на 6560,88лв., в едно със законната лихва от 20.06.2013г. до окончателното плащане.
Прието е, че ответникът по жалба със заповед № 134 от 19.12.2012г. на Изп. Директор на [фирма] Т. е освободен от замената длъжност „Лекар , хирургия „ , на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение второ, във вр. чл. 329 КТ. Изложени са съображения, че изпълнителния директор няма правомощия да извършва съкращаване на щата, а такова е в правомощията на Съвета на директорите, който определя вътрешно управленската и организационна структура, поради което не е налице редовно и валидно извършено съкращение в щата и заповедта на изпълнителния директор е незаконосъобразна, като постановена извън пълномощията му.
Прието е също така, че преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ – кой от работниците и служителите има по – висока квалификация и работи по – добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1 КТ при упражняването, на който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа, но в настоящия случай обаче няма представени никакви доказателства от страна на жалбоподателя за критериите и показателите, въз основа на които е извършил преценката си , поради което и съдът не може да провери тяхна правилност. С оглед на това съдът е счел, че няма извършен подбор, което също е основание за незаконосъобразност на издадената заповед.
В изложението към касационната си жалба жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпрси, свързани с изискванията към извършването на подбор по чл.329 КТ за да е законен- следва ли да има изричен акт, следва ли да се установят критерии от работодателя преди подбора. Позовава се на ТР№3/2012г. ОСГК на ВКС и представя множество решения на състави на ВКС по приложението на чл.329 КТ.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по поставените от жалбоподателя въпроси и на соченото от него основание. Въззивният съд е достигнал до извод за основателност на предявените искове с правно основанише чл.344, ал.1,т.1-3 КТ именно в съответствие с практиката на ВКС, намерила израз и в посоченото от жалбоподателя тълкуванетоно решение и решенията на съставите на ВКС. В същата се приема, че при оспорване законността на извършения подбор по чл. 329, ал.1 КТ, в тежест на работодателя е да установи всички факти, обусловили преценката му за квалификацията и нивото на справяне с работата на уволнения работник, като проведее пълно и главно доказване на фактите, обусловили тази преценка, за което са допустими всички доказателствени средства. Посочва се, че работодателят следва да провежда подбор съобразно изискванията на закона, прилагайки еднакви критерии при осъществяване на правото си по чл. 329, ал. 1 от КТ, които независимо от спецификата на всяко производство или служба трябва да бъдат относими към нормативно регламентираните критерии, като точното прилагане на закона, към което е насочен съдебния контрол за законосъобразност не се изчерпва с констатиране формалното прилагане на критериите по чл. 329, ал. 1 от КТ, а обхваща проверката на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии. Като преценява обосноваността на оценките по чл. 329, ал. 1 от КТ, съдът решава дали правото на подбор е осъществено съобразно установения правен режим.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.06.2013г. по гр.д.№108/2013г. на ОС Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: