О п р е д е л е н и е
№ 95
гр.София, 24.01.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 817 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 15.03.2012г. по гр.д.№151/2012г. на ОС Варна, което е уважен иск с правно основание чл.403 ГПК.
Жалбоподателят – [фирма], чрез процесуаялния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на материалноправен въпрос, който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответниците Е. К. Г. и Г. К. Г. в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържат, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил [фирма] – В. да заплати на К. Г., Е. Г. и Г. Г. сумата от 7000лв. частично предявен иск, като обезщетение за претърпени вреди от допуснато с определение от 21.04.2003г., постановено по ч.гр. дело № 225/2003г. на ОС Варна, обезпечение, чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп. дело № г. на СИС при РС Варна, досежно 92/100 ид.части от подлежащия на изпълнение имот, находящ се в [населено място] – масивна триетажна сграда, представляващи пропуснати ползи от неполучен наем от търговски площи за периода от 15.03.2005г. до 14.10.2005г. на обща стойност 20 160лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 15.03.2010г. до окончателно изплащане на задължението, на основание чл.403 ал.1 ГПК, както и сумата от 480лв., на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
Установено е по делото, че с влязло в сила решение по гр. дело № 2283/1999г. на ВРС, оставено в сила с решение № 719/2000г. на ОС Варна , наемателят на имота – К. „Н. интернационал”, е осъдена да върне на наемодателите две магазии, разположени вертикално на трите етажа, ведно с две складови помещения на всеки етаж от находящата се в [населено място], [улица], в масивна триетажна сграда, с тавански етаж, със застроена площ от 716,30 кв.м., съставляващо част от имот № в кв.по плана на подрайон на града. Прието е за установено, че въз основа на горепосоченото решение на РС Варна е издаден изпълнителен лист, като е образувано изп. дело № г. по описа на СИС при ВРС – VІІ район и видно от протокол от 25.04.2001г. за въвод във владение на недвижим имот въвод не е осъществен, тъй като към датата на извършването му, имотът е бил във владение на [фирма], а не на К. „Н. и”. Установено е по делото, че с определение от 26.09.2001г., постановено по гр. дело № 1434/2001г. на РС Варна е постановено спиране на изпълнението на изп. дело № г. досежно целия имот, като с определение от 10.01.2003г., постановено по ч.т. дело № 1342/2002г. на ОС Варна посоченото определение е отменено и вместо него е спряно изпълнението по изп. дело № г. за предаване на 8/100 ид.части от процесния имот, като искането за спиране в останалата му част – до 92/100 ид.части, е оставено без уважение.
Установено е също така, че [фирма], съобразно чл.417 от ГПК/отм./ е депозирало искова молба на 26.10.2001г., по която е образувано гр.дело № 3334/2001г. на ВРС. С молба от 29.01.2003г. дружеството-ищец по цитираното дело е поискало допускане на обезпечение по същото, чрез спиране на изпълнението по изп. дело № г. на СИС при ВРС по отношение на 92/100 ид. части от процесния имот, предмет на изпълнението по изпълнителното дело. С определение от 31.01.2003г., постановено по гр.дело № 3334/2001г. на ВРС, е допуснато обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по изп. дело № г., досежно 92/100 ид.части от имота. С определение от 21.04.2003г., постановено по ч.гр. дело № 225/2003г. на ОС Варна, по жалба срещу определението на ВРС, е допуснато обезпечение по гр. дело № 3334/2001г. на ВРС с наложена обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по изп. дело № г., досежно 92/100 ид.части от имота, предмет на изпълнение, при определена гаранция, вносима от [фирма] по настоящото дело в размер на 7000лв.
С решение от 17.10.2003г.по в.т.дело № 262/2003г. на ОС Варна, е отменено решението на ВРС от 05.04.2002г., постановено по гр. дело № 3334/2001г., в частта, с която е уважен предявеният от [фирма] иск срещу Г., че същите нямат право да им бъде предадено владението върху имота, предмет на принудително изпълнение по изп. дело № г., за разликата над 8/100 ид.части от правото от имота. Така постановеното решение, с което е отхвърлена претенцията за 92/100 ид.части от посочения имот е потвърдено с решение № 339/18.04.2005г., постановено по кас.гр. дело № 76/2004г. на ВКС.
Съдът е взел предвид и заключението на допуснатата от РС Варна съдебно-техническа експертиза, според която за периода от 15.03.2005г. до 14.10.2005г. наемът за цялата сграда възлиза на 127 320лв., а съобразно притежаваните от ищците по първоинстанционното дело 32/100 ид.части, съответстващи на 639,66 кв.м., наемът възлиза на 40 740лв и на тройната СТЕ, според което наема за цялата сграда е 93 480лв., а съобразно притежаваните 32/100 ид.части наемът възлиза на 29 920лв. От същата е установено, че през 2005г. ответното дружество не е реализирало приходи от наем.
Съдът е приел, че предявеният иск е с правно основание чл.403, ал.1 ГПК, имащ за предмет вреди от лишаване на ищците по първоинстанционното дело от възможност за ползване на имота за периода от 15.03.2005г. до 14.10.2005г./включващ периода от допускането на обезпечението до въвеждането във владение от съдия-изпълнител по горното изп.дело след отхвърляне на иска по гр.дело № 3334/2001г. на ВРС/ и за получаване на наем, при отдаване под наем на процесния имот.
Прието е, че от събраните по делото доказателства се установява, че е налице една от кумулативно дадените предпоставки за уважаване на иска по чл.403 ал.1 ГПК, тъй като искът, по който е било допуснато обезпечението по гр.дело № 3334/2001г. на ВРС, предявен от [фирма], по чиято молба е спряно изпълнението на горепосоченото изп.дело, е отхвърлен с влязло в сила решение. Прието е също така, че е налице и другата предпоставка за уважаване на предявения иск, доколкото се установи по несъмнен начин, че вследствие допуснатото обезпечение ищците са претърпели вреди. Изложени са съображения за това, че отговорността по чл.403, ал.1 ГПК е обективна/безвиновна/ и тя следва да бъде носена от лицето, по чието искане е допуснато обезпечението и чиято искова претенция по делото, по което е било допуснато обезпечението, е била отхвърлена, а в случая това е дружеството.
В изложението по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподагелят, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на материалноправиния въпрос за това следва ли да се счита, че [фирма] е действувал като недобросъвестен владелец, получаващ всички добиви от имота и като упражняващ еднолична фактичаска власт върху имота е причинил вреди на ищците. Поддържа, че този въпрос е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
С оглед установените факти по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл.280, ал.1,т.3 ГПК по поставения от жалбоподателят въпрос. Поставеният от жалбоподателят въпрос за това дали е действувал като недобросъвестен владелец, получаващ всички добиви от имота и упражняващ еднолична фактичаска власт върху имота и като такъв дали е причинил вреди на ищците, не е бил предмет на разглеждане в настоящето производство и не е съществен за изхода на делото. Съдът е счел, че съгласно чл. 403 ГПК подлежат на обезщетение уврежданията, причинени от допуснато обезпечение, когато не е имало правно основание за предприемане на исковото производство, съответно за налагане на ограничения по чл. 389 и сл. ГПК или иска, по който е допуснато обезпечението, не се предяви в срок, Материалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Соченият от жалбоподателят правен въпрос би бил от значение за изхода по конкретното дело когато е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, какъвто не е конкретния случа. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, какъвто е настоящия случай, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Предвид изложените съображения, съдът
о п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване решение от 15.03.2012г. по гр.д.№151/2012г. на ОС Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: