О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 196
гр.София, 10.02.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1809 описа на ВКС за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 29.06.2009г. по гр.д. № 749 / 2008г., с което Софийски градски съд е оставил без уважение искането на М. Г. Ф. за промяна режим на лични отношения с децата Я. , родена на 19.06.1996г. и Ф. , роден на 07.11.1997г. с баща им А. Ф. , като същият бъде ограничен.
Жалбоподателят – М. Г. Ф., поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът А. Ф. Ф. в писмено становище поддържа, че не слбедва да се допуска касационното обжалване.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 18.08.2008г. по гр.д. №4935/2007г. на Софийски РС, е оставил без уважение искането на М. Г. за промяна режим на лични отношения на бащата А. Ф. с децата Я. , родена на 19.06.1996г. и Ф. , роден на 07.11.1997г., като същият бъде ограничен.становено е по делото, че с влязло в сила решение бракът между страните е прекратен и упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца е предоставено на майката, като на бащата е определен режим на лични отношения да вижда децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10часа на първия ден до 18 часа на втория,е дин месец през лятото и десет дни през зимната ваканция. Майката е поддържала, че личните контакти са се отразили зле на психологическото и физическо развитие на децата и е поискала режима на контакти да бъде ограничен. Съдът, като е съобразил и изслушаната по делото съдебно-психологическа експертиза, е приел, че майката е тази която манипулира децата и ги настройва срещу бащата, а той има необходимия родителски капацитет и децата желаят да общуват с него по-често. При тези доказателства съдът е отхвърлил предявения иск за промяна на режима на лични отношения, тъй като не са налице предпоставките на чл.106, ал.5 СК/отм./
Като е обжалвала решението на въззивния съд жалбоподателката е изложила становище, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като същото е постановено по непредявен иск. Жалбоподателката поддържа, че въпроcът за допустимостта на съдебното решение е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа, че в случая съдът не се е произнесъл по иск за ограничаване на родителските права на бащата на основание чл.74 СК/отм./, а по непредявен от нея иск с правно основание чл.106, ал.5 СК/отм./- за промяна режима на лични отношения на бащата с децата, в противоречие с практиката на ВКС.
В случая с обжалваното решение въззивният съд действително се е произнесъл по иск с правно основание чл.106, ал.5 СК/отм./ за промяна режима на лични отношения на бащата с родените от брака деца, но е приел, че е сезиран с такъв иск въз основа на обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Служебно задължение на съда е да следи за спазването на съществените процесуални норми обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото и непроизнасянето по предявен иск би обусловило извод за недопустимост на постановения съдебен акт. И в трайната си практика, намерила израз в т.10 на ТР№1/2001г. ВКС приема, че той осъществява служебен контрол за допустимостта на съдебното решение, но в случая въззивният съд е разгледал предявения иск и е постановил допустим съдебен акт, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
С оглед данните по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, тъй като жалбоподателката не сочи да липсва практика на ВКС по този въпрос, нито сочи аргументи за необходимост от промяна на установената практика. В случая не може да се поставя въпрос за наличие на неточно приложение на материалния и процесуален закон, която да налага произнасяне на Върховният касационен съд за налагане на единна практика ако не е налице значително отклонение от установената такава. Грешките във формирането на вътрешното убеждение на съда сами по себе си не съставляват основание за допустимост на касационното обжалване, а съставляват порок на решението по който съдът може да се произнесе само ако обжалването бъде допуснато.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК на решение от 29.06.2009г. по гр.д. № 749 / 2008г. на Софийски градски съд по жалба на М. Г. Ф..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: