3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1084
гр.София, 17.10.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: веска райчева
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 343 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 29.11.2011г. по гр.д.№2059/2011г. на ГС София, с което е отказано допълване на решение от 16.12010г. по гр.д.№53378/2009г. на РС София на основание чл.250 ГПК и изменение на същото в частта за разноските на основание чл.248 ГПК.
Жалбоподателят – Х. И. Б., чрез процесуалния си представител поддържа, че съществува вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, както и че съдът се е произнесъл по процесуален въпрос в противоречие с практиката на ВКС.
Ответниците Н. К. Г., С. К. Г. и К. И. Г. в писмено становище поддържат, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допуска.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил решение от 04.01.2011г. по гр. д. № 53378/ 2009г. на Софийски районен съд, е оставил без уважение искането на Х. И. за допълване на постановеното на 16.11.2010г. решение като се осъдят Н. К., С. К. и К. И. солидарно да заплатят с „К. И.“ сумата от 25 000лв. по иск спр. осн.чл. 240 от ЗЗД. С решението е оставено без уважение искането на Х. И. да се допълни постановеното на 16.11.2010г. съдебно решение в частта по направените от ищеца разноски.
Въззивният съд е изложил доводи за това, че ищецът – жалбоподател – Х. И. е поддържал, че с договор за заем от 02.07.2008г. е дал на ответното дружество [фирма] сумата от 25000 лева, със срок на връщане една година, т.е. до 02.07.2009г. Поддържал е също така, че заетата сума не му била върната и от управителя на дружеството, починал на 12.05.2009г в [населено място], и оставил за наследници Н. К. – син, С. К. –д ъщеря и К. Г.-съпруга. Поискал е да се осъди ответното дружество да му заплати сумата от 25000 лева, представляваща даден и невърнат заем, заедно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното плащане, като евентуално ако се установи, че в активите на ответното дружество няма парични средства да се осъдят другите ответници- наследниците на управителя -ответници по делото всеки един от тях да му заплати сумата от 8333лв., съобразно своя дял от 1/3. Установено е, че с решението си от 16.01.2010г. РС София е уважил главния иск, като е осъдил [фирма] да заплати на ищеца сумата от 25000 лв. на осн.чл.240, ал.1 ЗЗД, в което част решението като необжалвано е влязло в сила, а с решението си от 04.01.2011г. по гр. д. № 53378/ 2009г. на Софийски районен съд, е оставил без уважение искането на Х. И. за допълване на постановеното на 16.11.2010г. решение като се осъдят Н. К., С. К. и К. И. солидарно да заплатят с „К. И.“ сумата от 25 000лв.
При тези данни въззивният съд е приел, че постановеното решение на РС София, с което е отказано допълване на решение, е валидно и допустимо и правилно. Изложени са съображения за това, че само при отхвърляне на главния иск съдът дължи произнасяне по евентуално предявения иск. В случая обаче главния иск е уважен, поради което и първоинстнациониня съд не дължи произнасяне и по евентуално предявения иск и правилно е отказал да си допълни решението в смисъл, че осъжда и физическите лица солидарно да заплатят исковата сума на Х. И.. Прието е, че РС София не е допуснал твърдяното от ищеца процесуално нарушение като е разгледал молбата по чл.250 от ГПК в закрито съдебно заседание, тъй като разглеждането й е станало в съответствие с разпоредбата на чл.250 ал.2 от ГПК.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че обжалваното решение е нищожно или недопустимо, тъй като има отказ на съда да разгледа предявени иск. Поддържа, че съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос следва ли съдът да разгледа всички искове така както са предявени и има ли право да определя кой е главен и евентуален с оглед действието на разпоредбата на чл.6 ГПК, който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Настоящия съдебен състав намира, че обжалвания съдебен акт не е нищожен, нито е недопустим. Постановен е от надлежен състав, в кръга на компетентността му и съобразно предмета на спора, така както е определен от търсещия защита жалбоподател.
Не е налице и соченото от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по процесуалния въпрос за това следва ли съдът да разгледа всички искове така както са предявени и има ли право да определя кой е главен и евентуален с оглед действието на разпоредбата на чл.6 ГПК. На същия е даден отговор в практиката на ВКС, включително и в постановените по реда на чл.290 ГПК решение 24.03.2011г. по т.д.№354/2010г. Іт.о. на ВКС и решение от 29.11.2011г. по гр.д.№ 479/2011г. ІІІ г.о. В практиката се приема, че предметът на спора е твърдяното от ищеца субективно право или правоотношение, което се инвидуализира от ищеца чрез основанието /наведения в исковата молба фактически състав/ и заявения петитум /арг. от чл.6, ал.2 ГПК/ и това е спорното право, предмет на процеса, чиято защита търси ищеца, и по което следва да се произнесе съдът с решението си. Посочва се, че задължението на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото е служебно. В съответствие именно с тази практика въззивният съд е счел, че решението на районния съд за отказ да допълни основното му такова, не е недопустимо и неправилно.
Настоящият състав споделя установената съдебна практика, която се явява и задължителна за съдилищата, като не намира основания за промяната й с оглед точното тълкуване на закона и за развитие на правото.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.11.2011г. по гр.д.№2059/2011г. на ГС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: