О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1237
гр.София, 06.11.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети ноември, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 4006 описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 04.03.2013г. по гр.д.№3411 / 2012г. на АС София, с което е уважен иск с правно основание чл.422 ГПК.
Жалбоподателят – М. Е. Н., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Ответникът [фирма] / правоприемник на първоначалния ищец [фирма]/, чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е признал за установено по предявеният установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК на [фирма], против М. Е., че последният дължи на дружеството сумата от 30 640 евро, незаплатена цена за прехвърленото право на строеж върху недвижим имот, ведно със законната лихва от 19.11.2009год. до окончателното изплащане на дължимата сума, както и сумата в размер на 6 163.53лв. направени разноски по частно гр.дело №51828/2009год., по описа на СРС.
Установено е по делото от представения нотариален договор за покупко-продажба на недвижим имот под №г, на нотариус с район на действие РС С, че дружеството на 23.12.2008г. е продало на М. Е. правото на строеж за недвижим имот, находящ се в жилищната сграда, която се изгражда в [населено място], за сумата от 30 640 евро, която сума купувачът се задължава да заплати на дружеството-продавач в срок най-късно до 30 март 2009год, за която сума в полза на дружеството е вписана ипотека. Установено е също така, че на 19.11.2009г. дружеството е подало до РС София заявление за издаване заповед за изпълнение въз основа на акт за прехвърляне на собственост и вписана ипотека. От представения заверен препис от заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.дело №51828/09год. по описа на РС София е видно, че на длъжникът е разпоредено да заплати на кредитора – дружеството сумата 30 640 евро -главница, законната лихва върху главницата от 19.11.2009год. до изплащането на вземането и сумата от 6163.53 лв. разноски. Установено е също така, че по депозираното възражение от М. Е., е приложена квитанция към ПКО №135 от 09.01.2008год. за сумата от 30 000 евро, като плащане по предварителен договор от 08.12.2007г. /приет като доказателство по делото/ за процесния апартамент.
Прието е по делото, че с оглед заключението на вещото лице по извършената съдебно- почеркова експертиза подписът – обект на експертизата в квитанция към ПКО № 135/09.01.2008год., не е положен от С. Д. – управител на [фирма]. Прието е също така, че от допълнителна експертиза, приета по делото, се установява, че дружеството не е заприходявало сума от 30 000 евро по ПКО №135/09.01.2008год, а само сума от 10 968,30 лева по ПКО№1/28.01.2008г., с вносител М. Е..
При така установените данни съдът е счел, че исковата претенция на ищцовото дружество е основателна и е уважил предявения иск с правно основание чл.422, вр.415 ГПК.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви, относно правната същност и реквизитите на предварителния договор и относно правното понятие на депозита. Представя решение от 08.04.2004г. по гр.д.№472/2003г., ІІ г.о. на ВКС – липсата на съгласие за цената обуславя невъзможност да се обяви за окончателен предварителния договор, позовава се на Постановление на ПВС№1/1953г.-за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото, както и други неотносими към преценката за допустимост на касационното обжалване съдебни актове. Поддържа, че по тези въпроси съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. намира, че поставените от жалбоподателя въпроси относно правната същност и реквизитите на предварителния договор и относно правното понятие на депозита не са от значение за изхода на спора, тъй като те не са обусловили извода на съда за това, че М. Е. дължи на дружеството сумата от 30 640 евро, незаплатена цена за прехвърленото право на строеж върху недвижим имот. Материалноправният или процесуалноправният въпрос, за да е от значение за изхода по конкретното делото, следва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение и за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това / в този смисъл т.1 от ТР№1/2009г. ОСГ ТК на ВКС/.
По въпроса за необходимостта въззивният съд да изложи собствени мотиви настоящия състав намира, че не са налице сочените от жалбоподателя основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В практиката на ВКС, обективирана в т. 19 на TP № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК задължителни за съдилищата в страната решения: от 22.04.2010 год., по гр.д.№ 1413/ 2009 год., IV-то г.о. на ВКС и от 24.03.2010 год., по гр.д.№ 47/2009 год., 1-во г.о. на ВКС, се приема, че въззивният съд като инстанция по съществото на спора следва да изготви собствени мотиви, да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първоинстанционния съд доказателствен материал и по свое вътрешно убеждение, съобразно разпоредбите на процесуалния закон да изгради свои самостоятелни фактически и правни изводи, които да намерят отражение в мотивите на въззивния съдебен акт и с тях да даде изричен отговор на направените от страната доводи по делото и заявените пред него оплаквания. В случая въззивният съд, съобразявайки се с тази практика, е обсъдил всички доказателства по делото и възражения на страните, за да достигне до извод за основателност на предявения иск с правно основание чл.422 ГПК.
Практиката по този въпрос е уеднаквена и не се налага нейната промяна към настоящя момент.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение от 04.03.2013г. по гр.д.№3411 / 2012г. на АС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: