3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 799
гр.София, 23.11.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N724 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 и 3 ГПК.
Обжалвано е определение от 16.08.2012г. по гр.д.№712/2012г. на ОС Пазарджик, с което е оставена без разглеждане частна жалба на Д. Н. срещу определение от 12.07.2012г. по гр.д.№429/2012г. на РС Панагюрище и е отменено определение от 09.07.2012г. по гр.д.№429/2012г. на РС Панагюрище, като е оставено без уважение искане на Д. Н. за допускане обезпечение по иск с правно основание чл.56 СК.
Жалбоподателката Д. Н. Н. поддържа чрез процесуалния си представител, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение, като същото бъде отменено, а халбата й бъде разгледана по същество. Поддържа също така, че определението е нищожно.
Ответникът П. К. Б. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване и че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Установено е от въззивният съд, че гр.д. №429/2012г. по описа на Панагюрски районен съд, е образувано по подадена искова молба от Д. Н. от 03.07.2012г., против П. К. с искане да бъде постановена промяна на ползването на семейното жилище, определено с влязлото в сила решение на Пазарджишки окръжен съд №41/2011г. постановено на 11.02.2011г. по в.гр.д.№990/2010г. С исковата молба е направено и искане по реда на чл.389 и следващите от ГПК за обезпечение на претенцията чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело №.. по описа на Д. с. изп. при РС П., имащо за предмет изпълнение на постановеното първоначално ползване на семейното жилище съгласно решението на въззивната инстанция, цитирано по-горе.
С определение №197 от 09.07.2012г. РС-Панагюрище е допуснал исканото обезпечение като е постановил спиране на изпълнението по изп.д.№г. по описа на ДСИ при РС-П. и е определил парична гаранция в размер на 1500лв, вносима от ищцата по делото по нарочната сметка на РС-П.. Определението е връчено лично на ищцата на 10.07.2012г. /лист №35 от досието на делото/ и не е обжалвано от нея законния едноседмичен срок по чл.396 ал.1 от ГПК, изтекъл на 17.07.2012г./вторник, присъствен ден/.
С въззивна частна жалба с вх.№СД-01-1170 от 18.07.2012г. на П. К. е обжалвал определението от 09.07.2012г. на Панагюрски районен съд постановено по гр.д. №429/2012г. по описа на същия съд, с което е допуснато обезпечение на предявен от Д. Н. иск.
По тази жалба в обжалваното определение въззивният съд е приел, че ищцата не е установила и обосновала наличието на обезпечителна нужда от спиране на изпълнението по посоченото изпълнително дело във връзка с предявения от нея иск за промяна /изменение/ режима на ползване на бившето семейно жилище. Посочено е, че самата ищца в исковата молба твърди, че в момента ответникът К. е напуснал семейното жилище, тоест, признава се от нея факта, че тя сама обитава това жилище. Доколкото при евентуален въвод във владение по цитираното изпълнително дело, то в най-лошия случай, тя ще остане да обитава самостоятелно предоставения й по цитираното въззивно решение втория жилищен етаж със самостоятелни и всички необходими помещения на него, а не първия такъв, за който претендира да бъде постанове промяната с иска по чл.56 СК. При тези данни съдът е отменил определението на първоинстанционния съд за допускане обезпечение спиране на изпълнението по изп.д.№г. по описа на ДСИ при РС-П. и е оставил без уважение искането.
Срещу въззивното определение в тази му част жалбоподателката Д. Н. е подала частна жалба, която не следва да бъде разгледана по същество с оглед разпоредбата на чл.396, ал.2, изр.2 ГПК, тъй като не е налице съдебен акт който да подлежи на касационен контрол.
Установено е по делото, че с молба от 12.07.2012г. ищцата Д. Н. е поискала от Районен съд [населено място] да измени /„промени” / определение от 09.07.2012г., с което е допуснато процесното обезпечение, в частта относно необходимостта от представяне на парична гаранция от 1500лв, тъй като според ищцата са налице убедителни писмени доказателства за вероятната основателност на предявения иск, поради което обезпечението следва да се допусне без представяне на гаранция. По това искане районният съд с определение от 12.07.2012г. е оставил без уважение молбата на ищцата. В частната си жалба с вх.№СД-01-1190 от 23.07.2012г. срещу това определение жалбоподателката Д. Н. е поддържала, че същото е неправилно поради необоснованост, незаконосъобразност и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Въззивният съд, в обжалваното определение, по таза жалба е приел, че е процесуално недопустима, тъй като няма предвиден процесуален ред районният съд сам да измени вече допуснатото от него обезпечение по искане на страната, чиято молба за обезпечение е удовлетворена, поради което е оставил същата без разглеждане.
При така установените данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира, че обжалваното определение е правилно в тази му част и следва да се потвърди. За жалбоподателката не е налице правен интерес от търсената с частната жалба защита, тъй като районният съд не може сам да отмени допуснато от него обезпечение, а може да само да замени една обезпечителна мярка с друга, каквото искане не се прави от жалбоподателката, поради което не е налице и процесуален ред за неговата проверка от по-горна съдебна инстанция. Следва да се вземе предвид и факта, че към настоящия момент допуснатото обезпечение е отменено изцяло по жалба на ответника по иска, а не само в частта му досежно определената парична гаранция, поради което и по тези съображения за жалбоподателката не е налице правен интерес да търси защита чрез искане за изменение на определение от 09.07.2012г., в частта му относно необходимостта от представяне на парична гаранция от 1500лв.
Обжалваното въззивно определение не е нищожно, както се поддържа от жалбоподателката, тъй като същото е издадено от надлежен съдебен орган, в кръга на правомощията му.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
оставя без разглеждане частна жалба на Д. Н. Н. срещу определение от 16.08.2012г. по гр.д.№712/2012г. на ОС Пазарджик в частта му, с която е отменено определение от 09.07.2012г. по гр.д.№429/2012г. на РС Панагюрище.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 16.08.2012г. по гр.д.№712/2012г. на ОС Пазарджик в частта му, с която е оставена без разглеждане частна жалба на Д. Н. срещу определение от 12.07.2012г. по гр.д.№429/2012г. на РС Панагюрище.
Определението, в частта му, с която се оставя без разглеждане частната жалба, може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС в седмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: