2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 402
София, 16.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1174/2010 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Министерство на отбраната срещу решение на Софийския апелативен съд по гр. д. № 2660/2009 г.. Жалбата съдържа изложение за допускане на касационно обжалване и към нея са приложени решения на различни съдилища.
Ответникът А. Б. Р. от[населено място], като [фирма] счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и касационната жалба е неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският градски съд, като първа инстанция, с решение от 17. 7. 2009 г. по гр. д. № 3376/2003 г. е признал за установено, че договорът за замяна, сключен на 20. 5. 1994 г., с който Министерство на отбраната заменя собствения си имот – магазинно помещение с площ 33.82 кв.м., намиращо се в[населено място], бул. Витоша № 62, с недвижим имот, собственост на А. Р. – апартамент № 112 в[населено място], ж. к. „Младост”, блок 28, етаж VІІІ, със застроена площ 78.42 кв. м., е нищожен поради липса на съгласие и като противоречащ на закона. Решението е отменено от Софийският апелативен съд с въззивно решение от 9. 3. 2010 г. по гр. д. № 2660/2009 г., с което е отхвърлен искът на Министерство на отбраната за обявяване нищожност на договора за замяна. Въззивният съд е приел, че сделката не противоречи на закона и конкретно на Указ № 463/1950 г. за създаване на жилищен фонд към МО и е налице валидно съгласие от страна на МО за сключване на сделката, изразено със заповед № 6/7. 1. 1994 г. на зам. министър, упълномощен да изпълнява задължения на министъра на отбраната.
Искането на Министерство на отбраната за допускане на касация е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК относно произнасянето на въззивния съд по материалноправния въпрос дали магазините са обекти, които могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки по чл. 9а от Указ № 463/1950 г..
Искането е основателно. От приложените към жалбата съдебни решения – две решения на Софийския градски съд и решение на ВКС, търговска колегия по гр. д. № 325/2004 г., е видно, че съответните съдебни състави са приели, че магазините са стопански, а не жилищни обекти, които могат да бъдат продавани, респ. заменяни, по реда на чл. 9а от Указ № 463 и договорите за тези обекти са нищожни, като противоречащи на закона. Изводът на решаващия съд по делото е в обратния смисъл – Указ № 463 е приложим и за други обекти, освен жилищни имоти, т. е. и за магазините като нежилищни имоти. В този смисъл е и приложеното от ответника решение от 20. 10. 2006 г. по гр. д. № 535/2006 г. на ВКС, ІV г. о.
Налице е противоречива съдебна практика по поставения въпрос относно приложимостта на чл. 9а от Указ № 463 и за недвижими имоти, представляващи магазини, поради което следва да се допусне касационно обжалване.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 9. 3. 2010 г. по гр. д. № 2660/2009 г. на Софийския апелативен съд.
Не се дължи държавна такса от жалбоподателя МО съгласно чл. 84 ГПК.
Делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: