2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
София, 10.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 952/2010 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Касационна жалба срещу въззивното решение на П. окръжен съд по гр. д. № 1081/2009 г. е подадена от З. „ И. – 93”,[населено място], към която е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответникът ЗК „К. 95”,[населено място] не е взел становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Делото е образувано по иск на З. „ И. – 93” за сумата 5773 лв.. Червенобрежкия районен съд с решение от 1. 4. 2009 г. по гр. д. № 130/2008 г. е уважил иска за сумата 5418 лв. и отхвърлил за разликата до размер на 5773 лв.. Срещу решението е подадена въззивна жалба от ЗК „К. 95” и образувано гр. д. № 1081/2009 г. по описа на П. окръжен съд. Същият съд с решение от 19. 2. 2010 г. е отменил първоинстанционното решение в частта за уважаване на иска за сумата 5418 лв. и го отхвърлил. Въззивният съд е приел, че искът е недоказан, тъй-като от представените по делото доказателства е видно, че между кооперациите има неуредени имуществени взаимоотношения, но липсват категорични данни, че ответната кооперация дължи исковата сума на кооперацията – ищец, представляваща част от полагащата й се парична равностойност 11 773 лв. за нейния дял от 55.5 % от тютюнева сушилня, която е била продадена по решение на кооперациите – съсобственици.
Искането за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – произнасяне на въззивния съд по процесуалноправен въпрос, от значение за изхода на делото, който касае точното прилагане на закона и развитието на правото.. Искането е основателно.
Въззивният съд се е произнесъл по въпроса за правната същност на признанието, съдържащо се в писмения отговор на ответника ЗК „К. 95” пред първоинстанционния съд, като е приел, че то не е признание на иска, а е признание на факт, което следва да се преценява с оглед на всички обстоятелства по делото. Този извод на съда не представлява точно прилагане на закона. Писменият отговор вх. № 3846/19. 9. 2008 г., л. 23 от досието на гр. д. № 130/2008 г., съдържа изрично изявление, че предявеният от З. „И. – 93” иск е основателен за сумата 3918 лв.. В отговора е обяснено, че разликата до предявения размер 5773 лв. не се дължи, защото една част от нея – 355 лв. е изплатена на служители на кооперацията – ищец, а другата част от 1500 лв. представлява дължима от същата кооперация сума по вземане на ответника ЗК „К. 95”. При това съдържание на писмения отговор и съгласно чл. 131, ал. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 ГПК, ответникът е изразил становище за основателността на иска, за обстоятелствата на които той се основава и за обстоятелствата, касаещи неговите възражения. Преценката на въззивния съд, че този отговор представлява само признание на факт е несъответна на закона и на самото волеизявление.. Същото следва и от изложението на въззивната жалба, която съдържа изрично твърдение, че основният иск е основателен в размер на 3918 лв… Съгласно чл. 266, ал. 1 ГПК, във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, а съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Плевенският окръжен съд не се е съобразил с тези принципни положения на процесуалния закон при преценката му за основателност на иска поради признание на ответника, по които въпроси още няма съдебна практика във връзка с приложението на ГПК от 1. 3. 2008 г.. По тези съображения следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 19. 2. 2010 г. по гр. д. № 1081/2009 г. на П. окръжен съд по жалбата на З. „И.-93”,[населено място].
УКАЗВА на жалбоподателя З. „ И.-93”,[населено място] да внесе сумата 108.36 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба, по сметка на ВКС.
Делото да се докладва за насрочване в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: