О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 426
София 19.03.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1553 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от З. К. Д. чрез адв.Р. К. срещу решението от 16.06.10г.по в.гр.дело № 1142/08г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 19.02.08г.по гр.дело № 14528/06г.на СРС,68 състав.С него са отхвърлени исковете,предявени от същата страна против [фирма] за заплащане на 450 лв месечно за периода от 1.01.04г.до 3.12.2032г.обезщетение за претърпени имуществени вреди и по 100 лв месечно обезщетение за неимуществени вреди,причинени на ищцата от влошаване на здравословното й състояние и от социално-икономическите промени в страната,настъпили след влизане в сила на решение по гр.дело № 1820/97г.на СГС.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване.Жалбоподателката счита,че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси от значение за изхода на делото,свързани с приложението на чл.51 и чл.52 ЗЗД,които са разрешени в противоречие със съдебната практика и са от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Представя копия от решения на състави на ВКС.
Ответникът по касационната жалба не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК ,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че точната правна квалификация на предявения иск е чл.49 ЗЗД доколкото се касае за увреждане,настъпило през 1970г.От събраните по делото доказателства,в т.ч.съдебно-медицинска експертиза е направен извод,че не се установява наличие на ексцес,за да намери приложение разпоредбата на чл.51 ал.3 ЗЗД.Изложени са съображения,че ищцата е с тежко здравословно състояние,което е мотивирало Т. през 1977г. да й определи пожизнено първа група инвалидност,с придружител ,но липсват доказателства за влошаване след постановяване на влязлото на 9.09.87г. в сила решение по гр.дело № 1820/87г.на СГС,с което й е присъдено обезщетение за неимуществени и имуществени вреди,както и периодични плащания за времето от 30.06.86г.до 30.06.2032г.по 164 неденомирани лв ежемесечно,ведно със законната лихва.
Касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Посочените от жалбоподателката въпроси относно принципа на пълното обезщетение за понесени реални вреди,залегнал в чл.51 ЗЗД и приложението му при настъпила драстична промяна в паричния еквивалент на болките и страданията на увреденото лице в резултат на икономическите промени в държавата,е от значение за точното приложение на закона,както и за развитие на правото доколкото по тези въпроси няма утвърдена съдебна практика.
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК –разрешен от въззивния съд правен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата.Приложените към жалбата съдебни решения са неотносими доколкото не касаят идентични казуси,а различни по своята същност житейски хипотези,които са разрешени според събраните доказателства за всеки конкретен случай.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 16.06.2010г.,постановено по в. гр.дело № 1142/08г.на Софийски градски съд.
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о.за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.