О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 333
София, 07.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети март, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1399/2012 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Ю. З., представлявана от адвокат Т. от [населено място] е подала касационна жалба срещу решение по гр. д. № 11184/2010 г. на Софийския градски съд и приложила изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответниците М. на ф – [населено място], [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] оспорват искането за допускане на касация и касационната жалба като неоснователни.
Ответниците Л. С. З., Д. т [населено място] и [фирма], [населено място] не са взели становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският градски съд, с въззивно решение от 31. 03. 2011 г. по гр. д. № 11184/2010 г. е оставил в сила решението на Софийския районен съд по гр. д. № 389/2007, с което са отхвърлени исковете на З. за прогласяване нищожност на решение по адм. д. № 6760/2002 г. на Върховния административен съд, трето отделение, и решение по адм. д. № 183/2004 г. на ВАС, петлеченен състав. Съдът е приел, че посочените решения отговарят на изискванията за валидност – постановени са в писмена форма, подписани са от надлежен съдебен състав и са разбираеми като мотиви и диспозитив.
В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК жалбоподателката З. се позовава на т. 1 и т. 3 от разпоредбата, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпрос, с който не е бил сезиран, което е в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона. Жалбоподателката твърди, че в хода на първоинстанционното производство с допълнително искане от 13 март 2009 г. е уточнила петитума и основанията за обезсилване на решенията на съставите на ВАС, като постановени в нарушение на принципа на диспозитивното начало по чл. 6 ГПК, но решаващият съд не се е произнесъл по това искане.
Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС относно въпроси, свързани с основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, касационно обжалване следва да се допусне по въпрос, който има значение за допустимостта на обжалваното решение. Първоинстанционният и въззивният съд по настоящото дело са се произнесли по иск за нищожност на съдебни решения, като основание за започване на съдебното производство е жалба на З. до Председателя на Върховния административен съд от 29. 12. 2006 г. с искане за настъпване на последиците по започнало административно производство по нейно искане за обезщетение по реда на чл. 6 ЗОСОИ. С допълнителната молба от 13. 03. 2009 г. З. е уточнила, че иска от съда да уточни органа, който следва да определи начина й на обезщетение по реда на ЗОСОИ. При тези изявления на молителката, съдът е следвало да прецени каква е същността на нейното искане с молбата от 29. 12. 2006 г., дали е компетентен да се произнесе по искането, дали е налице правен интерес за молителката от предявяване на установителен иск за нищожност на решенията на административния съд.
По изложението съображения, касационният съд счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване и
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 31. 03. 2011 г. по гр. д. № 11184/2010 г. на Софийския градски съд по жалбата на Ю. З..
УКАЗВА на жалбоподателката да внесе сумата 15 /петадесет/лева държавна такса по сметка на ВКС и представи по делото документ за това плащане в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение, делото да се докладва за насрочване в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: