О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 458
София 12.04.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на десети април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1410 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Я. Х. К. от [населено място] чрез пълномощник адв.В. Ч. от АК-В. обжалва решение № 543 от 23.12.10г., поправено с решение № 189 от 18.04.11г,постановени по в.гр.дело № 697/10г.на Окръжен съд – Враца в частта,с която е отменено решение № 527 от 29.06.10г. по гр.дело № 550/10г.на Районен съд- Враца за разликата над 9600 лв до 24 000 лв обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот за периода от 7.08.09г.до 7.02.10г. и в отменената част искът е отхвърлен.
В приложеното изложение касаторът сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване.Прилага съдебна практика.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че още към момента на придобиването му процесният имот е с търговско предназначение /кафе-аператив/,впоследствие преустроен от страните в „Гостилница със стаи за персонал”.Обектът се е ползвал за упражняване на търговска дейност,като качество на търговец имал само ответника В. К.,чрез фирмата на който се извършвала дейността.До м.юни 2009г.страните са осъществявали съвместно тази търговска дейност,като са си поделяли месечната печалба,а след това ответникът се е противопоставил и е престанал да дава суми от реализираната печалба на ищеца.В резултат на поведението на ответника ищецът е бил лишен от правото да ползва имота,съответстваща на неговите права.Направен е извод,че са налице предпоставките на чл.31 ал.2 ЗС за успешното провеждане на иска.Въззивният съд е определил размера на дължимото обезщетение на база следващия се пазарен наем за обекти от такъв характер,а не съобразно реализираната печалба от търговска дейност,както се претендира,тъй като ищецът няма качеството на търговец,упражняващ дейността съвместно с търговската фирма на ответника.
Съгласно т.1 от ТР № 1/19.02.10г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК на ВКС,ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е процесуално недопустимо,ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол и по правен въпрос,който не е посочен от касатора,поради което с оглед проверка за допустимост на обжалвания акт следва да се допусне касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 505 от 23.12.10г.,поправено с решение № 189 от 18.04.11г.,постановени по в. гр.дело № 697/10г.на Окръжен съд – Враца.
УКАЗВА на касатора Я. Х. К. да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 192 лв по сметка на ВКС и да представи доказателства за това.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на Председателя на ІV г.о.за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.