2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 989
София, 24.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 11 юни, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 3209/2013 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
П. А. от [населено място] е подала касационна жалба срещу решението по гр. д. № 1014/2012 г. на Благоевградсккия окръжен съд, приложила изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и решения на различни съдилища.
Ответникът [община] не е взел становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Районен съд – Разлог, с решение по гр. д. № 828/2012 г. е признал за незаконно и отменил уволнението на А., извършено със заповед от 26. 06. 2012 г., възстановил я на заеманата длъжност „старши експерт – счетоводител” и осъдил [община] да й заплати сумата 333,45 лв. обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение от 26. 06. до 11. 07. 2012 г.. Първоинстанционният съд е констатирал несъответствия в уволнителната заповед, но решаващият извод за постановеното от него решение е незаконосъобразност на извършения от работодателя подбор между ищцата и другата служителка на същата длъжност, при безспорния по делото факт, че с новото длъжностно разписание от 09. 04. 2012 г. е съкратена едната от двете щатни бройки за длъжността „старши специалист – счетоводител”. Решението е отменено от Окръжен съд – Благоевград с въззивно решение от 18. 01. 2013 г. по гр. д. 1014/2012, с което са отхвърлени исковете на П. А. по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ. Въззивният съд е приел, че е налице съкращаване и на двете щатни бройки за посочената длъжност, при което работодателят не е бил длъжен да извършва подбор и независимо от наличните по делото данни, че подборът е извършен незаконосъобразно, този факт е без значение по делото и не може да рефлектира върху правилността на уволнението. Въззивният съд е изложил мотиви, че след като прекратяването на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т.2 КТ е законосъобразно, не подлежат на разглеждане другите основания за уволнение, посочени в уволнителната заповед и оспорени от ищцата – чл. 328, ал. 1, т. 6 и т. 11 КТ, тъй-като са несъвместими с факта на премахване на самата длъжност чрез съкращаване на всички щатни бройки.
Съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, касационно обжалване се допуска, когато с въззивното решение, съдът се е произнесъл по правен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС. В т. 2 на ТР № 1/19. 02. 2010 г. на ОСГКТК на ВКС относно въпроси, свързани с основанията за допускане касационно обжалване, е прието, че задължителна практика на ВКС са решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК. С решение от 30. 05. 2011 г. по гр. д. № 262/2010 г. , ІІ г. о. на ВКС, постановено на основание чл. 290 ГПК, е прието, че съгласно диспозитивното начало по чл. 6, ал. 2 ГПК за определяне от страните на предмета на делото и дължимата защита, правомощията на решаващия съд са ограничени до произнасяне на решението си само в предметната рамка на заявените искания и възражения на основата на твърдяните факти и обстоятелства. Служебното начало изисква от съда да съдейства на страните за разкриване на обективната истина, но не може да се разпростре по отношение на незаявени възражения, свързани с основателността на предявения иск. С решение, постоновено по реда на чл. 290 ГПК, на 17. 05. 2010 г. по гр. д. № 749/2009 г., І г. о., е прието, че ако съдът разгледа възражение, без да уведоми другата страна и без да й даде възможност да вземе становище по него, нарушава задължението си по чл. 4, ал. 2 ГПК и постановеното неправилно решение следва да се отмени.
Обжалваното решение на Благоевградския окръжен съд е постановено в противоречие с тази практика на касационния съд. В хода на първоинстанционното и въззивното производство, ответникът [община] е оспорил искането на ищцата за отмяна на уволнението поради незаконосъобразен подбор по чл. 329 КТ, с обяснението, че подборът е задължителен поради съкращаване на едната от двете щатни бройки за длъжността и е извършен правилно по критериите на закона – отговор на исковата молба вх. № 15. 08. 2012 г. и въззивна жалба вх. № 2685/17. 10. 2012 год. Съгласно преклузията по чл. 269 ГПК, въззивният съд е ограничен да се произнесе само по посоченото в жалбата, т. е., само по онези обстоятелства и възражения, които страните своевременно са заявили в хода на първоинстанционното производство, съгласно чл. 146 и чл. 147 ГПК и във въззивното производство, съгласно чл. 266 ГПК. По настоящото дело, ответникът не е оспорил предявения иск за отмяна на уволнението поради незаконосъобразност на извършения подбор по чл. 329 КТ, с възражението, че такъв подбор не е бил необходим, и че извършването на подбора /независимо от начина по който е извършен/ е без правно значение, защото работодателят няма такова задължение. В нарушение на принципа на диспозитивното начало, без да са налице такива твърдения и възражения от страна на ответника, въззивният съд е отхвърлил иска на А. по съображения, които не са включени в предмета на спора и въз основа на факт, който не е твърдян и от двете страни – съкращаване на двете щатни бройки за длъжността, заемана от ищцата.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 18. 01. 2013 г. по гр. д. № 1014/2012 г. на Окръжен съд – Благоевград по жалбата на П. А..
Делото да се докладва за насрочване в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: