О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 344
София,04.12.2013г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори декември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: надежда зекова
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Светла бояджива
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №3319/2013г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.250 ГПК.
Делото е образувано по повод подадени касационни жалби срещу решение от 12.11.2012г. по гр.д.№ 1552/2012г., с което АС София е уважил частично и е отхвърлил до пълния им размер предявените искове с правно основание чл.2, т.2 ЗОДОбВ и чл.86 ЗЗД.
С определение от 16.10.2013г. не е допуснато касационно обжалване по жалбите и на двете страни на въззивно решение 12.11.2012г. по гр.д.№ 1552/2012г., с което АС София е уважил частично и е отхвърлил до пълния им размер предявените искове с правно основание чл.2, т.2 ЗОДОбВ и чл.86 ЗЗД.
С молба от 13.11.2013г. П. на РБ е поискала да се допълни определението, тъй като в същото няма произнасяне по допълнителна касационна жалба от 16.01.2013г. и допълнително изложение към нея, в което е посочен като основание за допускане на касационно обжалване въпроса допустимо ли е да се направи възражение за давност едва пред въззивния съд.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил решение от 22.02.2012г. по гр.д.№ 11591/2009г. на Софийски Градски в частта, с която П. на Република България е била осъдена да заплати на В. Г. на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди над сумата 8 000 лева до размер на сумата 13 000 лева с присъдената законна лихва върху тази разлика и частта за присъдените разноски над сумата 74,73 лева до размер на сумата 121,43 лева, е отхвърлил иск за обезщетение на неимуществени вреди предявен за разликата над сумата 8 000 лева до размер на сумата 13 000 лева и законна лихва върху тази разлика. Със същото решение въззивният съд е потвърдил решението в останалата му осъдителна част.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят В. Г., чрез процесуалния си представител е поддържал, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора, а именно за критериите при определяне на справедливо обезщетение, за това как следва да се преценява продължителността на воденото срещу определено лице разследване, следва ли при предявени обективно и обективно искове съдът да се произнесе по всеки един от тях и от значение ли е за размера на обезщетението какъв е вида на престъплението, за което е водено наказателно преследване. Поддържа, че по отношение на тези въпроси са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В изложение към касационната си жалба, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване П. на РБ е поддържала, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора, а именно за задължението на съда да обсъди всички доказателства и възражения по делото и относно критериите за справедливо обезщетяване, по отношение на които въпроси заявява, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С определението си от 16.10.2013г. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. е счел, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение, на сочените и в двете жалби основания.
Молбата за допълване на определението по чл.288 ГПК от 16.10.2013г. е неоснователна.
Разпоредбата на чл.250, ал.1 ГПК се прилага когато съдът не се е произнесъл по цялото искане постановяването на допълнително решение, респ. определение. Тази разпоредба предпоставя такава непълнота на съдебния акт, която може да се отстрани, без да се променя вече постановеното. Липсата на изложени мотиви по някое от основанията не означава липса на произнасяне по цялото искане.
Определението е акт, с който се извършва преценка относно допустимостта на обжалването пред третата инстанция, която е предвидена и уредена като факултативна. С молбата по чл.250, ал.1 ГПК молителителят на практика иска изменение на определението по чл.288 ГПК. Последващо „допълнение към изложението” не може да бъде предмет на обсъждане в производството по чл.250 ГПК. В определението на съда по чл.288 ГПК е разгледан поставения от жалбоподателя въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства и възражения по делото/ какво е и възражението за давност/, по който съдът е счел, че не е налице соченото от жалбоподателя – молител в настоящето производство основание за допускане на касационно обжалване. С постановяване определението по чл.288 ГПК касционната инстанция е изразила формирана воля за недопустимост на касационното обжалване. С постановяване на определението по чл.288 ГПК, с което не допуска касационно обжалване, ВКС констатира липса на установените от законодателя условия за това. Несъгласието на страната с мотивите на съда не е основание за допълване на определението по реда на чл.250 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
оставя без уважение молба на П. РБ за допълване на определение от 16.10.2013г. по гр.д.№3319/2013г. по описа на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: