О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1110
София 27.10.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет е шести октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Зекова
ЧЛЕНОВЕ: Веска Райчева
Светла Бояджиева
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 748 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. И. М. чрез адв.Таня И. срещу решение № 1 от 29.01.10г.по гр.дело № 236/09г.на Б. апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 86 от 22.10.09г.по гр.дело № 162/09г.на Ямболския окръжен съд за отхвърляне на предявен иск по чл.45 ЗЗД вр.с чл.74 ЗЧСИ.
В приложеното изложение се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.Приложени са копия от решения на ОС-В.Търново и ОС-София,както и определение № 534 от 4.06.09г.по гр.дело № 474/09г.на ІV г.о.на ВКС.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд,за да потвърди първоинстанционното решение,е приел неоснователност на предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД вр.с чл.74 ЗЧСИ по съображения,че ответницата ЧСИ И. Х. принудително изпълнение по отношение на процесните трактори,не е извършила противоправни действия при изпълнение на нейната работа,които да бъдат основание за заплащане на обезщетение.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.2 ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос в противоречие с практиката на съдилищата.Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отм.ГПК,в какъвто смисъл е разяснението в т.3 от ТР № 1/09г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК на ВКС.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата моля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Касаторът не е формулирал въпрос от значение за изхода на спора,който да е разрешен в противоречие с приложените съдебни решения,които касаят конкретни казуси.Изложените съображения са по същество на спора и оплаквания за неправилност на решението,които биха могли да се разглеждат като касационни основания по чл.281 т.3 ГПК при вече допусната касация.
Не са налице и основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.В случая посоченият от касатора правен въпрос относно предпоставките,при които частният съдебен изпълнител отговаря за вредите,които неправомерно е причинил при изпълнението на своята дейност е разрешен с решение № 264 от 8.04.2010г.по гр.дело № 474/09г.на ВКС,ІV г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК,т.е.В него е прието,че при иска,предявен на основание чл.74 ал.1 ЗЧСИ,отговорността ще е налице когато има неправомерни действия на ЧСИ,настъпила вреда,причинена при изпълняване дейността на ЧСИ и причинна връзка.Обжалваното решение не се разминава по правни изводи с приетото разрешение на въпроса в посоченото решение.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1 от 29.01.2010г.,постановено по гр.дело № 236/09г.на Б. апелативен съд по жалба на М. И. М..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.