3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1201
София, 21.09.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 151/2011 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Великотърновският апелативен съд, с въззивно решение от 15. 11. 2010 г. по гр. д. № 423/2010 год. е унощожил на основание чл. 33, ал. 1 ЗЗД договор за покупко-продажба, сключен между С. И. като продавач и Л. Л. и П. С., двамата като купувачи, като сключен от продавача поради крайна нужда и явно неизгодни условия.
Л. И. Л. и П. С. С., двамата от [населено място], са подали касационна жалба срещу въззивното решение, приложили са изложение на основанията за допускане на жалбата и решения на различни съдилища.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, С. И. И. от [населено място], счита, че не са налице основания за допускане на касация и жалбата е неоснователна.
След проверка, касационният съд приема следното::
Въззивният съд е уважил иска по съображения, че са налице предвидените в закона предпоставки – крайна нужда на продавача и явно неизгодни условия на сключената сделка. Първата предпоставка съдът е обосновал с безспорните по делото обстоятелства, че ищецът И. не е работил поради тежко хронично заболяване, не е получавал и пенсия, единствените му доходи са от наеми, като има данни за доход от наем в размер на 160 лв.. Изводът за явно неизгодни условия на сделката е обоснован от съпоставянето между пазарната цена на имота 42 800 лв., според заключение на техническата експертиза, и сумата 10 000 лв. за колкото е продаден имотът.. Съдът е отчел обстоятелствата, че имотът се намира в идеалния център на града, където други имоти са продавани за цена от 40 000 до 80 000 лв., както и запазеното право на ищеца за ползване на имота съвместно с купувачите и като е обобщил тези факти е приел, че сделката е неизгодна за продавача.
Искането на жалбоподателите за допускане на касация е обосновано по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Те считат, че изводът на съда за наличие на крайна нужда на продавача като основен мотив за сключване на сделката е в противоречие с практиката на съдилищата. По този въпрос се позовават на представени решения на други съдилища, с които е прието, че само когато крайната нужда е причина за сключване на неизгодната сделка, има основание за нейното унищожаване. В случая, въззивният съд също е действал съобразно този принцип. Той не само е приел, че продавачът е бил във финансова невъзможност да се издържа, но също, че именно този недостиг на средства го е накарал да продаде своя имот. В изложението за допускане на касация се цитират обяснения на ищеца, дадени по реда на чл. 176 ГПК пред районния съд, и от тези обяснения следва извода, че ищецът е продал имота си за да обезпечи физическото си оцеляване и преживяване. Твърдението на жалбоподателите, че впоследствие, ищецът е използвал паричните средства за други цели е извън предмета на делото и формално не отрича факта на крайната нужда. Искането на жалбоподателите за допускане на касация фактически представлява оспорване на извода на съда, че ищецът е сключил сделката поради крайна нужда, но този извод, изграден на базата на доказателствата по делото, не може да бъде основание за касация.. Той не е в противоречие с решения на други съдилища, тъй-като във всеки от разгледаните съдебни спорове е налице конкретна фактология, обусловила крайният извод.
Основателно е искането за допускане на касация по въпроса за наличието на явно неизгодни условия при сключване на продажбата, както е приел въззивният съд. Той се е позовал само на пазарната цена на имота, но не е събрал доказателства и не е преценявал, че тя е намалена с цената на пожизненото ползване на имота от продавача, съвместно с купувачите. Законовото изискване за неизгодни условия изисква комплексна преценка на всички обстоятелства и съпоставяне на паричното изражение на всички блага, получени от страните. Само на базата на равнопоставеност при оценяването на тези блага, съдът следва да изгради правните си изводи за наличие или липса на неизгодни условия. Налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 15. 11. 2010 г. по гр. д. № 423/2010 г. на Великотърновския апелативен съд по жалбата на Л. Л. и П. С..
УКАЗВА на Л. Л. и П. С. да внесат 150 /сто и петдесет/лева държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба по същество.
След изпълнение, делото да се докладва за насрочване в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: