ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1243
София 07.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 15 октомври, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н.Зекова
дело № 4303/2013 година.
Производство по чл. 288 ГПК
[фирма], [населено място] е подало касационна жалба срещу въззивно решение по гр. д. № 669/2013 г. на Окръжен съд Пловдив, приложило изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК и два съдебни акта – определение по гр. д. № 1358/2012 г. на ВКС, ІV г. о. и решение по гр. д. № 1820/2012 г. на Пловдивския окръжен съд.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, Д. С. от [населено място] счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а касационната е неоснователна по същество и моли да бъде потвърдено въззивното решение.
След проверка, касационният съд установи следното:
Делото е образувано по предявени от С. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ за отмяна на уволнението му, извършено със заповед от 31. 08. 2011 г., възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „заместник директор” на Поделение Пътнически превози – Пловдив при [фирма], [населено място] и заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Пловдивският районен съд с решение по гр. д. № 18569/2011 г. е отхвърлил исковете, като е приел, че правото на уволнение е законосъобразно упражнено от работодателя. Пловдивският окръжен съд, с обжалваното въззивно решение, е отменил решението на районния съд и уважил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ. Въззивният съд е приел, че дружеството работодател се управлява и представлява от двама управители, които действат заедно и волеизявлението на предприятието се формира чрез двете еднопосочни и идентични волеизявления на управителите. Въззивният съд е констатирал, че единият управител Г. И. е сключил договор за управление на 1. 10. 2011 г. и деветмесечният срок по чл. 328, ал. 2 КТ спрямо него е бил изтекъл през юли 2011 г.., а вторият управител М. Х. е сключил договор за управление на 4. 7. 2011 г. и към момента на уволнението на ищеца на 31. 08. 2011 г., деветмесечният срок не е бил изтекъл. При този безспорен факт, въззивният съд е приел, че липсва валидно формирана обща воля на двамата управители за уволнението на ищеца, тъй-като по отношение на единия управител това право на волеизявление вече е преклудирано, а като резултат не е налице и валидно волеизявление на работодателя.
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280 ал. 1, т. 2 ГПК – произнасяне на въззивния съд по материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата. Жалбоподателят се позовава на приложените към жалбата съдебни актове – определение и решение по граждански дела, в които други съдебни състави са изложили съображения, че при наличие на договори за управление с двама управители, сключени по различно време, деветмесечният срок по чл. 328, ал. 2 КТ, започва да тече от сключването на втория по време договор за управление.
Налице е противоречиво разрешаван правен въпрос, което налага постановяване на решение за уеднаквяване на практиката по чл. 291, т. 1 ГПК, поради което Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 04. 04. 2013 г. по гр. д. № 669/2013 г. на Пловдивския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя [фирма], [населено място] да внесе 30 /тридесет/ лева държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба и представи документ за внесената сума в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение, делото да се докладва за насрочване в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: