О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1056
София, 16.09.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 21 май, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 2341/2013 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Х. Г. Г. от [населено място] е подал касационна жалба срещу решението по гр. д. № 1239/2012 г. на Окръжен съд – Варна, приложил изложение на касационни основания и решения на състави на касационния съд.
Ответницата И. Г. В. от [населено място] счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и касационната жалба е неоснователна по същество.
След проверка, касационният съд установи следното:
Девненският районен съд, с решение по гр. д. № 244/2010 г. е отхвърлил предявения от Х. Г. срещу ответниците Г. и И. В. иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 12. 03. 2009 г. за покупко-продажба на недвижим имот – дворно място от 1825 кв.м., съставляващо имот пл. № в кв. по плана на [населено място], при посочени граници, поради констатирана привидност на предварителния договор на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Варненският окръжен съд с въззивно решение от 12. 12. 2012 г. по гр. д. № 1239/2012 г. е потвърдил първоинстанционното решение поради съвпадане на крайните изводи относно предявения иск, но с различни мотиви. Въззивният съд е приел, че предварителният договор от 12. 03. 2009 г. е нищожен поради невъзможен предмет, тъй-като при сключването му, имотът, така както е описан в договора, не е индивидуализиран по регулационния план. Съдът се е позовал на заключение на вещо лице, че по регулационния план на [населено място], одобрен със заповед № 162/29. 06. 1994 г., процесният имот пл. № е част от по-голям имот пл. № и за последния са отредени два парцела – парцел и парцел , и на чл. 200 ЗУТ, че реално определени части от поземлени имоти в населените места могат да се придобиват чрез правни сделки само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 ЗУТ.
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК – произнасяне на въззивния съд по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Основателно е искането по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допуснато противоречие с практиката на касационния съд по въпроса за нищожност на предмета на сделката в конкретния случай. От мотивите на въззивното решение /стр. 2, абз. 3/ е видно, че то буквално възпроизвежда част мотивите на решение № 158/08. 04. 2010 г. по гр. д. № 4017/2008, ВКС, ІІ г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК и съставляващо задължителна практика на ВКС, съгласно т. 2 от ТР № 1/19. 02. 2009 г. на ОСГКТК на ВКС. Въпреки това, въззивният съд се е отклонил от съществения извод, направен с посоченото решение, а именно, че е налице договор с невъзможен предмет, когато при сключването му, имотът – обект на разпореждане, не съществува фактически или не отговаря на установените в ЗУТ изисквания за самостоятелен обект. Тъй-като процесният имот е част от земната повърхност и не може да се говори за фактическо несъществуване, следва, че решаващият извод на въззивния съд за невъзможност на предмета, е неотразяването на имота в регулационния план. Това обстоятелство, обаче, не е определящо за индивидуализацията на имота, а само неговата характеристика по лице и повърхност съобразно изискванията на чл. 19 ЗУТ. Въззивният съд не е констатирал конкретно и не е посочил, че по тези белези, процесния имот не може да бъде юридически обособен като самостоятелен обект, поради което, крайният му извод за невъзможен предмет е в противоречие на задължителната съдебна практика. По този въпрос въззивното решение противоречи и на практиката на други съдилища – представените от жалбоподателя решения на състави на ВКС, постановени по реда на ГПК /отм./: решение по гр. д. № 1937/2008 г., ІІ г. о. и решение по гр. д. № 1903/2008 г. ІV г. о., основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 12. 12. 2012 г. по гр. д. № 1239/2012 г. на Варненския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя Х. Г. да внесе сумата 80 /осемдесет/лева държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната му жалба и да представи по делото документ за внесената сума в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение, делото да се докладва за насрочване в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: