1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1
София, 21.01. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Ю. Г.
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
гражданско дело № 4022/2008 година.
Производство на касационно обжалване по чл. 290 ГПК
Делото е образувано по касационна жалба на [община] срещу решение на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 1633/2008 г., с което е потвърдено решение на Пловдивския районен съд по гр. д. № 444/2007 г. за уважаване иска на ищците К., по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, за правото им на собственост, общо на тримата, върху ? ид. ч. от имоти №№ в кв. 10 по плана на [населено място]. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, тъй-като по делото не е установено ищците да са провели задължителната административна процедура за възстановяване на собствеността, предвидена в ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др.
Ответниците по жалбата, ищци по делото, И. М. К., С. М. К. и М. М. К., тримата от [населено място], оспорват жалбата като неоснователна и молят да бъде оставена без уважение.
При касационната проверка на въззивното решение, се установи следното:
Решаващият съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е уважен установителният иск за собственост на ищците до размер на ? ид. ч. от парцели парцел отредени за имоти №№ по плана на [населено място], като е взел предвид, че с влязло в сила решение на ВАС, постановено на 20. 10. 1997 г. по адм. д. № 6418/1995 год., е отменено отчуждаването върху незасегнатата от мероприятието „градина” част от имот пл. № в кв. по плана на [населено място] от 1960 г., в полза на тримата ищци И., С. и М. К.. Решаващият съд е взел предвид и установеният по делото факт, че върху така определената територия на имот № , за която е отменено отчуждаването, попадат имоти, заснети с пл. №№ , за които са отредени, съответно, УПИ – и УПИ – о., съгласно заповед № 0А-91/27. 1. 2000 г. на [община] за изменение на регулацията на кв. по плана на града. Този факт е установен от приетото по делото заключение на вещото лице инж. В. С., както и от приложеното адм. д. № 1299/2002 г. на Пловдивския окръжен съд, който с влязло в сила решение е отменил отчуждаването по отношение на собствениците на другата ? ид. ч. от имот № 123а Стефка и К. К. за частта, съставляваща парцели V и VІ, общински в кв. 10 по плана на [населено място]. Обстоятелството, че посочените парцели, попадат върху незасегнатата от мероприятие, територия на имот № , фактически не се оспорва от общината, което е и разбираемо, след като органите на общинската техническа администрация са отредили върху тази територия, регулационни парцели. При така установените обстоятелства, жалбоподателят необосновано твърди, че легитимацията на ищците, като правоимащи лица по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., не е доказана, тъй-като не е налице изричен акт на органа по реституция – заповед на кмета на общината за отмяна на отчуждаването на парцели и до размер на претендираната ? част от ищците. Произнасянето на съда по настоящия гражданскоправен спор се основава само на приложението на закона и не е обусловено от наличието или липсата на административен акт, касаещ персонално ищците. Легитимацията им на лица, притежаващи право на отмяна на отчуждаването по чл. 1, ал. 2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., е установена с оглед на посочените по-горе обстоятелства – решение на ВАС по адм. д. № 6418/1995 г. за отмяна на отчуждаването и индивидуализация на територията, върху която е отменено отчуждаването, като парцели и , съгласно заповед 0А-91/27. 1. 2000 г..
При постановяване на решението си, обаче, въззивният съд не е преценил и не е изложил съображения по направеното във въззивната жалба възражение за липса на доказателства за връщане на полученото от ищците обезщетение за отчуждения имот. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че това обстоятелство е задължителна предпоставка за възстановяването на собствеността, с оглед на което е изложил съображения, че връщането на обезщетението за отчуждения имот е извършено, като се е позовал на косвени доказателства. В съответствие с принципа на диспозитивното начало – чл. 6, ал. 2 и чл. 269 ГПК, въззивният съд е бил длъжен да се произнесе по това възражение на ответника относно обстоятелство с определящо значение за спора по делото. Съгласно чл. 6 ал. 1 ЗВСНОИ по ЗТСУ и др., правното действие на отмяната на отчуждаването, настъпва след връщане на полученото обезщетение, следователно, този факт е предопределящ за претендираното от ищците право на собственост и при направеното от ответника възражение, следва да бъде установен по един категоричен начин. Решаващият съд не е извършил необходимите действия за събиране на доказателства по този въпрос, включително и чрез възлагане задача на вещото лице.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК Върховният касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 17. 7. 2008 г. по гр. д. № 1633/2008 г. на Пловдивския окръжен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: