Определение №183 от 15.3.2010 по гр. дело №3001/3001 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 183

София, 15.03.2010 година

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети март, две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 111/2010 година.

Производство по чл. 274 ал. 3 ГПК.
П. Г. А. от [населено място] е подал частна жалба срещу определението на Софийския градски съд от 12. 5. 2009 г. по гр. д. № 1324/2009 год. с искане да бъде отменено като неправилно.
Ответникът по частната жалба Ж. „Б. х.”, [населено място] счита жалбата за недопустима и за неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Делото е образувано по иск на Ж. „Б. х.” срещу П. Р., предявен като частичен, за сумата 6000 лв., представляваща част от дължимата сума 27 170 лв. като обезщетение за ползване без основание от ответника на недвижим имот, собственост на Ж. „Б. х.”, представляващ конкретно описан апартамент в [населено място]. В първоинстанционното производство по делото ответникът Р. е предявил инцидентен установителен иск срещу ищеца Ж. „Б. х., че не е собственик на същия апартамент. Софийският районен съд с8 първоинстанционното решение по делото, постановено на 17. 10. 2008 г. е уважил началния иск и прекратил производството по инцидентния установителен иск на ответника Р., като недопустим поради липса на правен интерес. Срещу решението, имащо характер на определение, с което е постановено прекратяване на производството по инцидентния установителен иск, е подадена частна жалба от Р.. С определение от 12. 5. 2009 г. по гр. д. № 1324/2009 г. Софийският градски съд, като въззивна инстанция е оставил без уважение частната жалба на Р.. Въззивният съд е потвърдил изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на установителния иск, като е посочил, че в хипотезата по настоящото дело за ответника не е налице интерес от защита с отрицателен установителен иск, че насрещната страна не е собственик. Констатирано е, че след като ответникът Р. осъществява фактическа власт върху апартамента, за нормалното упражняване на тези права на ползване, е без значение дали ищецът по първоначалния иск се легитимира за собственик. Въззивният съд е изложил и съображения, че в спора по делото Р. може да се защити и чрез възражение.
Налице са основания за допустимост на частната жалба на основание чл. 274, ал. 3 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй-като произнасянето на въззивния съд относно правния интерес на установителния иск е в противоречие със съдебната практика.
Частната жалба е основателна.
Инцидентният установителен иск е предявен на основание чл. 118 ГПК /отм./ в първоинстанционното производство, образувано преди 1. 3. 2008 год. Съгласно чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ предявяването на установителен иск за установяване несъществуването на едно право е допустимо, когато лицето има интерес от това. Преценката за наличие на интерес не може да бъде ограничавана от съда по съображения, че лицето разполага и с други процесуални действия за защита /в случая с правоизключващо възражение, че ищецът не е собственик/, или че фактическите обстоятелства не налагат нуждата от предявяване на установителен иск, т. е. след като Р. ползва апартамента, позовавайки се на свое придобивно основание – давност, няма нужда да отрича придобивното основание и легитимацията на ищеца за собственик. Преценката за наличие на правен интерес не следва да бъде формализирана, тъй- като това противоречи на принципа на диспозитивното начало по чл. 6 ГПК. В случая, предявеният иск за парично вземане ще накърни имуществото на ответника и той има фактическо основание и правен интерес да отхвърли тази възможност, като отрече правото на собственост на ищеца върху процесния имот, което е основание за предявения иск. С оглед на това, не може да бъде отказана възможността на Р. да предяви отрицателен установителен иск.
Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определението от 12.5.2009 г. по гр.д. № 1324/2009 г. на Софийски градски съд и ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на разглеждането му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top