3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 454
София, 11.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети април, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1534/2011 година.
Производство за допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
Районен съд – Монтана, с решение от 12. 10. 2010 г. по гр. д. № 440/2009 г. е обявил за недействителни спрямо В. П. два договора – договор от 11. 2. 2009 г., с който М. М. е продал на брат си Е. М. 43 бр. крави за сумата 8000 лв. и договор от 18. 2. 2009 г., с който М. М. е продал на брат си Е. М. 27 бр. юници за сумата 2700 лв.. Решението е потвърдено от Окръжен съд – Монтана с решение от 10. 5. 2011 г. по гр. д. № 70/2011 год.. Въззивният съд е потвърдил изводите на първоинстанционния съд за недействителност на договорите по смисъла на чл. 135 ЗЗД, като е взел предвид, че те са сключени след като на 24. 1. 2009 г. М. М. е издал запис на заповед в полза на ищеца В. П. за сумата 25 000 лв., платима на 27. 1. 2009 г., което задължение за плащане не е изпълнено от длъжника М. М.. Взето е предвид, че с посочените договори за продажба М. М. е намалил своето имущество, а приобретателят по сделките Е. М., в качеството му на брат на длъжника М. М., е знаел за увреждането на кредитора П. по презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД.
Касационни жалби срещу въззивното решение са подадени от ответниците по иска М. Д. М. от [населено място] и Е. Д. М. от [населено място], област М.. Двамата жалбоподатели прилагат напълно идентични изложения на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбите, ищец по делото, В. Ц. П. от [населено място] не е взел становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Двамата жалбоподатели са заявили искане за допускане на касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, с твърдението, че въззивният съд е е произнесъл по въпроса за действията, увреждащи кредитора, който въпрос е решаван противоречиво от съдилищата и който въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В подкрепа на тези твърдения двамата жалбоподатели са представили три съдебни акта – решение на състав на ВКС от 3. 7. 2007 г., решение на състав на Великотърновския окръжен съд от 23. 4. 2008 г. и определение на Апелативен съд – София от 24. 09. 2010 г.. Това определение се отнася за производство по допускане на обезпечение на бъдещ иск и е неотносимо към спорния въпрос по настоящото дело. Двете решения на различни съдилища не удостоверяват противоречива практика по въпроса за увреждащите действия по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Съдебните състави, постановили тези решения, обвързват произнасянето по въпроса за увреждащите действия с доказване на факта, че имуществото на длъжника се е намалило в резултат на действията и кредиторът не може да се удовлетвори от него. По настоящото дело, обаче, въззивният съд не е могъл и не се е произнесъл по въпроса за намаляване на имуществото на длъжника М. М. до степен на неплатежоспособност, тъй-като този въпрос е извън предмета на спора. В рамките на първоинстанционното производство, двамата ответници по иска са оспорили същия с възражението, че посочените в исковата молба на П. договори за продажба са недействителни, че М. М. не е притежавал собственост върху животни – крави и юници, и че описаните животни в договорите са били собственост на Е. М.. Възражение за недоказаност на обстоятелството, че имуществото на М. М. се е намалило, е направено за първи път във въззивните жалби на двамата ответници Е. М. и М. М.. Съгласно преклузията на чл. 266 ГПК, във въззивното производство, страната не може да твърди нови обстоятелства, които е могла да посочи в първоинстанционното призводство. Нормата защитава равенството на процесуалните права и възможности на спорещите страни и конкретно на другата страна, която в рамките на първоинстанционното производство не е била известена и ангажирана да вземе становище и посочи доказателства по съответните обстоятелства.
С оглед на изложеното, касационният съд счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение във връзка с произнасяне по въпроса за увреждането на кредитора по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД. По този въпрос няма валидно произнасяне от страна на въззивния съд, тъй-като въпросът е извън предмета на спора, така както той е ограничен в рамките на първоинстанционното производство.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 10 май 2011 г. по гр. д. № 70/2011 г. на Окръжен съд – Монтана по жалбата на М. М. и по жалбата на Е. М..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: