О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 477
гр.София, 11.04.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети април, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: нАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1453 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 20.04.2012г. по гр.д.№75 / 2012г. на ОС Смолян в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл.225, ал.3 КТ.
Жалбоподателят – одз № “Р.”- С., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС.
Ответницата Д. И. В., в писмено становище, чрез пълномощника си, поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допуска.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил частично решение от 19.12.2011 г. по гр.дело № 155/2011г. на Смолянски районен съд, е уважил предявения от Д. И. иск с правно основание чл.225, ал.3 КТ за сумата 4 300,25 лв.
Прието е за установено, че Д. И. се е явила на 20, 21 и 22.12.2012 г. в детското заведение, за да започне работа, като е подала молба за това, след като с влязло в сила решение по гр.д.№287/2010г. на РС Смолян уволнението й на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ е признато за незаконно и е възстановена на заеманата отпреди уволнението работа. Установено е също така, че и е била връчена Заповед от 21.12.2010г., за отказ да бъде възстановена на работа. При тези данние е счетено, че ищцата-ответник по жалбата, в срока по чл.345, ал.2 КТ, се е явила на работа, за да заеме длъжността “детски учител”, на която е била възстановена, но не е допусната от работодателя да я изпълнява, т.е., че са налице предпоставките на чл.225, ал.3 КТ за присъждане на обезщетение. Изложени са съображения за това, че работодателят не разполага с компетентност да възстановява или не работника на заеманата преди уволнението длъжност – това е правомощие на съда и такова е постановено с влязлото в сила съдебно решение.
При така установените обстоятелства съдат е счел, че до датата на устните състезания на 17.04.2012 г. в производство пред въззивния съд е налице недопускане до работа и е присъдил обезщетение в размер на 4300,25 лв, изчислено съобразно прието по делото заключение на вещо лице.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК, жалбоподателят работодател, чрез процесуалния си представител, поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: може ли съдът да се произная по непредявен иск, може ли без да се измени петитума на иска съдът да се произнесе по незаявен размер, следва ли да бъде прекратено производство по което ищецът не е посочил точно и ясно основанието и петитума на иска си. Представя решение от 03.05.2006г. по гр.д.№1047/2005г., ІІ т.о. на ВКС, в което се посочва че предмета на спора се очертава и с размера на претендираните вреди. Поддържа, че по тези въпроси съдът се е произнесл в противоречие с практиката на ВКС.
При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не е налице соченото от жалбоподателя основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси в изложението. Съдът се е произнесъл по същите в съответствие с практиката на ВКС, изразена и в представеното от жалбоподателя решение. В практиката, споделена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 20.07.2012г. по гр.д.№886/2011г., ІІ т.о. на ВКС, се приема, че при невъведено надлежно от ищеца по реда на чл.214 ГПК изменение на обстоятелствената част на исковата молба, обуславящо изменение на правното основание на иска, чрез промяна в релевираната като относима към същото фактическа обстановка, макар при запазваща се формално правна квалификация, въззивният съд би постановил недопустимо решение, какъвто не е конкретния случай. В случая съдът въз основа на обстоятелствената част на исковата молба и петитума й е счел, че е сезиран с иск с правно основание чл.225, ал.3 ГПК и именно като такъв го е разгледал и частично уважил. По делото не е направено изменение на иска –нито на петитума/ който е заявен не като глобална сума, а като месечно обезщетение за действителния период на недопускане до работа/, нито на основанието – заявените с исковата молба фактически обстоятелства не са променяни и не се е налагало да бъде постановено изменение на иска по смисъла на чл.214 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.04.2012г. по гр.д.№75 / 2012г. на ОС Смолян в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл.225, ал.3 КТ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: