О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 657
гр.София, 23.05.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: нАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1376 описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 27.09.2012г. по гр.д.№10654/ 2012г., на ГС София, с което е уважен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, във вр. чл.225 КТ.
Жалбоподателят – [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора, които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Моли да се допусне касационно обжалване.
Ответникът Н. Й. Н., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допуска.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение частично е осъдил [фирма] да заплати на Н. Й., на основание чл.344 ал.1 т.3 КТ във вр.чл.225 ал.1 КТ следната сума – разликата над 8529,48 лева до пълния предявен размер от 16 534 лева, ведно със законната лихва от 10.02.2012 г до окончателното заплащане на главницата, която сума представлява обезщетение за оставане без работа за периода 11.05.2012 г – 08.08.2012 г, поради незаконосъобразно уволнение с предизвестие №03-08-113 от 07.02.2012г . от длъжността „ръководител комуникационни технологии ТВ и У.. В частта за отмяна на уволнението и за възстановяване на работа решението на районния съд е влязло в сила.
Съдът е посочил, че в трайната си пректика ВКС приема, че правото да се претендира обезщетението за 6-месечен срок на принудителна безработица в резултат на незаконно уволнение възвиква от фактите на : незаконосъобразност на уволнението и липса на данни, че е започната друга работа. Посочено е, че в случая е установено незаконосъобразност на уволнението, а от извършена констатация по оригинала на трудовата книжка е установено, че не е започната друга работа. Съдът е счел, че не се спори за размера на брутното трудово възнаграждение – 2755,68 лева – върху който трябва да се изчисли обезщетението и го е присъдил съобразявайки се с тази база и за предвидения от закона период от време.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателя, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спорао: как следва да се определи периода, за който се дължи обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 КТ при направено признание на иска от работодателя и за наличието на правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение от страна на ищеца при направено признание на иска. Поддържа, че е налице основание по чл. чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че по поставените от жалбоподателя въпроси не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В практиката на ВКС, изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 05.10.2011г. по гр.д.№ 1171/2010г., ІІ г.о. на ВКС се приема, че твърдението на ответника за осъществяването на неизгоден за него факт, съдържащо се в неговото становище по иска е признание на иска и ако по делото липсват данни в противен смисъл, осъществяването на този факт може да се приеме за доказан. Именно в съответствие с тази практика съдът е счел за основателен предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.1 КТ. В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е счел също така, че признанието на иска не съставлява пречка да бъде обжалвано първоинстанционното решение от ищеца в отхвърлителната му част. Така установената практика не е неправилна и не се налага да бъде изменена като бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.09.2012г. по гр.д.№10654/ 2012г. на ГС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: