О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
гр.София, 21.02.2014 г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N6742 описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
С частна жалба от 02.04.2013г. Д. Я., М. Я. и И. Г. са обжалвали постановеното решение на 19.02.2013г. за отказ да се измени решение от 30.05.2012г. по гр.д.№355/2012г. на АС София в частта му за разноските.
Обжалвано е било и решението от 30.05.2012г. по гр.д.№355/2012г. на АС- София от Е. П. Д., с което е уважен иск с правно основание чл.55 ЗЗД, по което е образувано гр.д.№6743/2013г. по описа на ВКС.
С определение от 08.11.2013г. ВКС е спрял производството по ч.гр.д.№6742/2013г. до приключване на производството по гр.д.№6743/2013г. по описа на ВКС.
С определение от 19.02.2014г. ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение от 30.05.2012г. по гр.д.№355/2012г. на АС София, поради което производството по настоящето дело следва да се възобнови на основание чл.230 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Частната жалба е неоснователна.
С решение на 19.02.2013г. за АС София е отказал да се измени решението си от 30.05.2012г. по гр.д.№355/2012г. в частта му за разноските. Изложени са съображения за това, че в мотивите на решение от 30.05.2012г. САС с оглед разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК е приел, че следва да намали размера на дължимото се от страната възнаграждение за адвокат поради неговата прекомерност и е определил същия по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатското възнаграждение. С обжалваното решение е прието, че разноските са определени в точния им размер и не подлежат на корекция по реда на чл.248 ГПК.
С оглед данните по делото Върховният касационен съд намира, че обжалваното решение, постановено по реда на чл.248 ГПК/ имащо характер на определение/, е правилно. Въззивният съд в своето основно решение е определил разноските за адвокатско възнаграждение при точно спазване на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК и в съответствие с даденото тълкуване в т.3 от ТР№6/2012г. ОСГ ТК на ВКС, в което е прието, че при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Ето защо с обжалваното решение правилно не е уважено искането за изменение размера на вече присъдените разноски по делото.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д.N6742/ 2013г. по описа на ВКС.
потвърждава решение от 19.02.2013г. по гр.д.№ по гр.д.№355/2012г. на АС София, с което е оставено без уважение искане да се измени решение от 30.05.2012г. по гр.д.№355/2012г. на АС София в частта му досежно присъдените разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: