О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 227
гр.София, 14.02.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N1024 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 27.04.2012г. по гр.д.№4211/2011г., с което Апелативен съд София е уважил иск с правно основание и чл.93 ЗЗД.
Жоподателят [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са разрешавани противоречиво от съдилищата
Ответникът Н. П. П., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване..
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допуска.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил дружеството да заплати на Н. П. сумата от 16 300, евро, представляваща двойния размер на дадени задатък по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот сключен между страните на 04.03.2008г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба 23.12.2008г. до окончателното изплащане на сумата.
Прието е за установено, че на 04.03.2008г. между [фирма] и Н. П. е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и договор за изработка. С този договор дружеството е поело задължението да продаде на Н. П. апартамент в [населено място], за сумата 81500 евро. Установено е, че окончателният договор е трябвало да бъде сключен в четиридесет и пет дневен срок от приемането на строителството с протокол образец 14 и удостоверение съгласно чл. 181 ЗУТ за изпълнения груб строеж и след като продавача уведоми писмено купувача за това, предоставяйки му строителни книжа и документи, необходими за банката. Заедно с това дружеството се е задължило да построи сградата, като строителството бъде одобрено с протокол образец 15 до 30.06.2008г. е трябвало да извърши и всички необходими действия за да получи въвеждането на сградата в експлоатация с разрешение за ползване, като очаквания срок за това е бил 31.07.2008 година. Установено е също така, че от своя страна Н. П. е трябвало да заплати сумата от 8 150 евро капаро, а останалата част от сумата в размер на 73 350 евро е трябвало да бъдат платени чрез банков кредит при сключването на окончателния договор.
Прието е, че дружеството е могло да предложи пълно изпълнение на задълженията си по договора от 04.03.2008г. едва на 10.04.2009 година, а не на уговорения между страните срок 30.06.2008 година, а дружеството е поело и задължението за снабдяване на сградата с разрешение за въвеждане в експлоатация по чл. 177, ал. 3 ЗУТ, което е трябвало да стане до 31.07.2008г., а е издадено на 02.07.2009г с № 633. При тези данни е прието, че нито едно от посочените по-горе задължения не е изпълнено от дружеството в установените в договора от 04.03.2008г. срокове и е налице забава за изпълнение на задълженията му по договора.
Установено е, че с нотариална покана рег. № г. Н. П. е заявила, че счита договорът от 04.03.2008г. за развален, считано от 30.06.2008 година, като е поискала представител на дружеството да се яви на 27.11.2008г. в кантората на посочения нотариус за да й върне сумата от 8 150 евро.
С оглед на посоченото съдът е счел, че договорът от 04.03.2008г. трябва да се счита развален и дружеството дължи на Н. П. уговорения в чл. 2.1 от договора задатък в двоен размер на основание чл.83 ЗЗД.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител твърди, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора, а ивенно допустимо ли е разширително тълкуване на клаузите на договора и какви са последиците от заявена в хода на процеса готовност да бъде сключен окончателен договор. Пожддържа, че по отношение на тези въпроси са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решение от 17.07.2009г. по гр.д.№ 523/2008г., ІІ т.о. на ВКС, в което се приема, че договорът се тълкува в съвкупност на всички клаузи съобразно чл.20 ЗЗД, решение от 25.06.2010г. по т.д.№888/2009г. ІІ т.о., на ВКС, в което се приема, че договорът обвързва страните със силата на закона, както и решение на въззивен съд, за което няма данни да е влазло в сила и не следва да се взема предвид при преценката за допустимост.
С оглед установените обстоятелства по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., намира че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. На същите е даден отговор в практиката на ВКС, изразена и в решение 16. 02. 2011г. по гр.д. № 906/ 2009г., ІV г.о. на ВКС и решение от 23.12.2010г. по гр.д.№ 1831/2009г., ІV г.о на ВКС. По повдигнатите правни въпроси Върховният касационен съд намира, че при сключването на договора страните могат да декларират определени обстоятелства, които имат значение за сключването или изпълнението на договора. Ако декларираните обстоятелства се окажат неистинни, при липса на други уговорки, неизправната страна дължи обезщетение, а ако обстоятелствата са пречка договорът да бъде изпълнен, изправната страна може да се откаже от него. Съгласно чл. 9 ЗЗД страните могат да уредят последиците от декларирането на неверни обстоятелства, като уговорят неустойка или възможност за отказ от договора плюс неустойка. Страните могат да уговорят и задължение за спазването на поведение, което да доведе до определен правен резултат, по-специално страната може да поеме задължението да не непрехвърля и не допуска обременяването една вещ с тежести или други права на трети лица. За неизпълнението на това задължение страните могат да уговорят неустойка или възможност за отказ от договора плюс неустойка. В договора страните са свободни да уговарят различни последици от поведението си при сключването му и различни последици от неизпълнението на всяко отделно задължение по договора, като тази тяхна свобода е ограничена единствено от повелителните норми на закона и добрите нрави. Приема се, че задатъкът има гаранционна и обезщетително-наказателна функции. Тези тясно свързани функции се изразяват в правото на изправната страна да иска в двоен размер, даденият от нея задатък, ако получилата задатъка страна е неизправна. Това право обаче изправната страна може да упражни само след като се откаже или развали сключения договор, по който е даден задатъка. Следователно изправната страна може да упражни правото си да иска в двоен размер, получения от неизправната страна задатък, след като сключения между страните договор е развален. Именно в съответствие с тази практика съдът е счел за основателен предявения иск по чл.93 ЗЗД.
Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като по поставените за разглеждане въпроси практиката е уеднаквена.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
не допуска касационно обжалване на решение от 27.04.2012г. по гр.д.№4211/2011г.на Апелативен съд София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: