О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 472
гр.София, 10.04.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети април, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N1446 описа на ВКС за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 20.06.2012г. по гр.д.№14564 / 2011г., с което ГС София е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето Г. С., [дата на раждане] , на майката Л. Д., като е определил режим на лични отношения с бащата С. П., който е осъден да заплаща издръжка на малолетното дете в размер на 160 лева.
Жалбоподателят – Л. Д. А., поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за спора, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответникът С. К. П., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционото решение, е предоставил на основание чл.127, ал.2 СК упражняването на родителските права по отношение на детето Г. С. на неговата майка Л. Д., постановил е детето да живее при майката, на основание чл.127, ал.2 СК е определил режим на лични отношения на бащата С. П. с детето както следва: да има право да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета събота от 9.00ч. до 16 часа без преспиване, ат 9,00часа до 13,00 часа всяка първа и трета неделя без преспиване в двумесече адаптивен период, а след това от 9,00 часа в събота до 18,.00 ч. в неделя, с преспиване, както и за 1 (един) месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуска на майката. Определил е бащата да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 160 лева.
Съдът е приел за установено, че страните по делото не живеят заедно, като детето Г. живее при своята майка. Счел е, че детето е адаптирано в новата семейна среда, където живее понастоящем със своята майка, адаптирано е също така и в групата в детското заведение, което посещава с желание, което също следва да бъде взето предвид при определяне на кого от двамата родители да бъдат предоставени родителските права, с оглед избягване на емоционална лабилност, стрес и тревожност у детето при една нова промяна. Изложил е съображения за това, че водейки се единствено от интересите на детето, е приел, че с оглед възрастта, в която се намира детето, упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на майката.
Съдът е взел предвид факта, че социалните работници, работели по случая, са категорични, че в интерес на детето е то да възстанови връзката си с биологичния си баща, който родителски капацитет и условия за полагане на грижи за детето и е счел, че в интерес на последното е да бъде определен режим на лични отношения с баща му, който да съхрани и развие съществуващата емоционална връзка помежду им. Посочено е, че личните контакти според съда следва да се съобразени с възрастта на детето, но че трябва да допринесат за възстановяване връзката между бащата и сина, който е прекъсната от майката, която не допуска бащата до детето, като е необходим период на адаптация.
Съдът е счел, че от необходимата издръжка за детето по възможностите на бащата е да поеме сумата от по 160 лева месечно.
Като е обжалвала решението на въззивния съд жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че със същото е даден отговор на материалноправен въпрос от значение за спора, а именно за необходимостта режима на лични отношения на родител с непълнолетно дете да бъде съобразен с интересите на последното. Поддържа, че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и че същият е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Позовава се на ППВС №1/197г.- т.4.
Настоящата инстанция намира, че в случая с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за спора, а именно относно интереса на детето при определяне режим на лични отношения с родите, но в съответствие с практиката на ВКС, включително и в цитираното от жалбоподателката решение. В същата се приема, че обстоятелства, които имат правно значение за определяне мерките за лични отношения между родител и дете са различни във всеки конкретен случай и са от значение не отделни обстоятелства, а съвкупността от същите в разглеждания случай, като са от най-разнообразно естество – пол, възраст, привързаност на децата, възпитателски качества на родителя и др. имащи значение за това по най-добрия начин да бъдат защитени интересите на детето.
С оглед данните по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на сочените основания – чл.280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК, тъй като поставеният от жалбоподателката въпрос е разрешен от съда в съответствие с практиката на ВКС, която не е неправилна и не се налага нейната промяна..
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.06.2012г. по гр.д.№14564 / 2011г. на ГС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: