2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 955
София, 12.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1507/2010 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
П. на Р България и Софийският районен съд са подали касационни жалби срещу решение на Софийския градски съд по гр. д. № 2258/2007 г., представили са изложения за допускане на касация и решения на други съдилища.
Ответникът по жалбите, ищец по делото, В. С. П. от [населено място] не е взел становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският районен съд с решение по гр. д. № 3468/2004 г. е осъдил Софийският районен съд и П. на РБ солидарно да заплатят на П. сумата 6115.54 лв., съставляваща законна лихва върху сумата 7000 щ. д. за периода от 25. 2. 2101 г. до 16. 2. 2004 г.. Решението е оставено в сила от Софийския градски съд с въззивно решение от 26. 10. 2009 г. по гр. д. № 2258/2007 год.. Градският съд е потвърдил изводите на първоинстанционния съд, че в резултат на незаконосъобразни действия на правозащитните органи – прокуратурата и съдът, ищецът П. е претърпял имуществена вреда в размер на присъдената сума, представляваща законна лихва върху сумата 7000 щатски долара или 15 104.60 български лева в деня на отнемането на парите на 25. 2. 2001 г. до връщането на парите на 16. 2. 2004 г..
Искането на двамата жалбоподатели за допускане на касация на въззивното решение, заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, е основателно.
Приложените решения на състави на ВКС по други дела съдържат изводи, че присъждането на обезщетение за имуществени вреди, дължимо от правозащитните органи, на основание чл. 2 ЗОДОВ, е обусловено от доказване на пряка причинната връзка, т. е., че вредите в конкретно определеният им размер, са нормална и неизбежна последица от вредоносните действия на съответните органи. С обжалваното решение, градският съд, не се е занимал и не е изложил съображения по този въпрос, което представлява отклонение на практиката на съдилищата и неточно /неизчерпателно/ прилагане на закона. По делото са налице безспорни данни, че сумата е задържана от длъжностно лице на М. „А. София” с акт за митническо нарушение и както е констатирал първоинстанционният съд в мотивите на решението си, няма данни да е отпаднала отговорността на П. по Закова за митниците. Връщането на сумата на 16. 2. 2004 г. също е осъществено от митническите органи след отправено до тях искане от В. П.. При тези обстоятелства съдът не е изложил съображения, че правозащитните органи имат отношение към задържането на сумата за посочения период от време. Не са изложени и съображения за началната дата, от която възниква деликтната отговорност на правозащитните органи – влизане в сила на съдебния акт, с който П. е бил оправдан, в случая, присъда на Софийския градски съд по нохд № 1141/2003 г., влязла в сила на 12. 11. 2003 год.. От този момент действията на прокуратурата и съда, могат да се квалифицират като незаконосъобразни и да бъдат сакционирани с гражданска отговорност за обезщетяване на вредите, причинени на засегнатото лице, разбира се, при спазване на общия принцип на непозволеното увреждане за наличие на пряка причинна връзка.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 26. 10. 2009 г. по гр. д. № 2258/2007 г. на Софийския градски съд по жалбите на П. на Р България и Софийският районен съд.
Делото да се докладва за насрочване в съдебно заедание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: