О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1705
София, 28.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1438/2009 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
М. С. Т. от гр. С. е подала касационна жалба срещу решението на Софийския градски съд по гр. д. № 1234/2008 год. и приложила изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответникът Ч. П. А. от гр. С. счита, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският районен съд с решение по гр. д. № 1146/2006 г. е отхвърлил предявеният от М. Т. против Ч. А. , иск по чл. 21, ал. 1 СК, да се признае за установено, че придобитият по време на брака на страните апартамент № 3 в новопостроена като груб строеж сграда на ул. „. № 20 в гр. С., е лична собственост на М. Т. Решението е оставено в сила от Софийският градски съд с въззивно решение от 5. 6. 2009 г. по гр. д. № 1234/2008 год. Въззивният съд е счел за неоснователен искът на Т. , като се е позовал на доказателствата по делото, от които не може да се направи категоричен извод, че дадените суми за придобиването на апартамента са изцяло лични средства на ищцата. Съдът се е позовал и на факта, че в нотариалния акт № 14/25. 4. 1997 г., с който е удостоверено придобиването на апартамента, като купувачи са посочени и двамата съпрузи М. Т. и Ч. А. , което потвърждава волеизявленията им за съвместното придобиване от двамата, независимо от мотивите им за приемането на тази общност.
Приложеното към жалбата изложение за допускане на касационно обжалване не отговаря на изискванията на закона – чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложението фактически преповтаря касационната жалба, тъй-като се изтъкват пороци на въззивното решение – необоснованост, противоречие с доказателствата по делото, нарушение на закона и конкретно чл. 21, ал. 1 СК. Изложението не съдържа доводи за произнасянето на въззивния съд по правен въпрос, имащ определящо значение за спора, който е решен в противоречие със съдебната практика или има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
По изложените съображения, касационният съд счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд от 5. 6. 2009 г. по гр. д. № 1234/2008 г. по жалбата на М. С. Д.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: