Р Е Ш Е Н И Е
№ 489
гр.София 16.06. 2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ г.о. в открито съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди и девета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Керелска …… …..гр. дело №880 по описа за 2008год.
И за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.218а, ал.1,б.”а” ГПК / отм./ във вр. пар.2,ал.3 ПЗР на ГПК/ обн. ДВ , бр.59/20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год.
Образувано е по касационна жалба на А. Х. М. , действащ чрез пълномощника си адв. Т, както и по обща касационна жалба на И. Х. Р. от гр. Ш., Х. И. М. от гр. Ш., И. И. М. от Р Турция, Ф. Х. Р., И. Б. Х. , Р. Б. Х., А. Х. М., М. Х. М. , И. С. Ю., В. , С. Ю. , всичките от с. Т., Шуменска обл. Ф. С. Ю. от с. И., обл. Шуменска Тервел срещу решение от 04.12.2007 год. на ОС, гр. Ш., постановено по гр.д. №553/2007 год.
С касационните жалби се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение като се навеждат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до постановяване на решението при неизяснена фактическа обстановка и необоснованост / касационни основания по чл. 218 б,ал.1,б.”в” ГПК/.
Касаторите молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от тях иск с пр. осн. чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ да бъде уважен или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав.
Ответникът по касация Ш. Р. М. от с. Т., чрез процесуалния си представител адв. Т, оспорва касационните жалби в писмено възражение по делото. Изразява становище, че при постановяване на своето решение съдът не е допуснал твърдяните от касаторите процесуални нарушения. Моли решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Останалите ответници по касационните жалби, А. Р. И. , Д. Р. К. , Х. Ш. И. , Н. Ф. Р., Р. Ф. Р. не вземат становище по тях.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о, приема следното:
Касационните жалби са подадени в срока по чл.218в,ал.1 ГПК, от надлeжна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
С обжалваното решение въззивният съд потвърдил решение от 22.06.2007 год. по гр.д. №91/2007 год. на РС гр. Ш., с което предявения на осн. чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ иск на ищците , за признаване за установено по отношение на ответниците, че 50 дка от възстановените земеделски земи с Решение №2 от 14.07.1992 год. на ОСЗГ с. Х. са били собствени на общия на страните наследодател И, роден на 08.03.1988 год. и починал на 26.01.1963 год. е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Ищците са осъдени да заплатят разноски в размер на 150 лв.
За да постанови това решение , въззивният съд е приел, че по делото не е установено, че общия наследодател на страните И е бил собственик на претендираните по иска земеделски земи към момента на включването им в ТКЗС, с. Т. през 1956 год. В тази връзка Шуменския окръжен съд е споделил изводите на районния съд, че представените писмени доказателства – заявления и декларации са частни удостоверителни документи , удостоверяващи изгодни за издателите си факти, поради което не се ползват с материална доказателствена сила относно отразеното в тях обстоятелство, че И. К. е притежавал земеделски земи, които е внесъл ТКЗС Тервел.
Въззивното решение е неправилно. Постановено е при съществени нарушения на процесуалните правила, които го опорочават.
Както се посочи, решаващите мотиви на съдилищата се опират на извода за липса на категорични доказателства, установяващи правото на собственост на общия наследодател на страните върху процесните земеделски земи. Същевременно както първостепенния , така и въззивния съд са пропуснали да констатират, че в исковата молба липсват твърдения относно това въз основа на какъв придобивен способ според ищците общия наследодател е бил собственик на процесните земи. Това от своя страна е обуславящо и определящо за това какви доказателства следва да се събират във връзка с установяването на твърдяния придобивен способ.
Същевременно в исковата молба имотите, за които се води спор за материално право са индивидуализирани съобразно двете решенията на ОСЗГ , с. Х. от 14.07.1992 год. със техните индификационни номера съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Т.. Доколкото при иска по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ, правото на собственост се установява, към един минал момент, би следвало претендираните имоти да се индивидуализират с техните, граници, съседи и вид, такива каквито са били към този минал момент / в случая влизането на общия наследодател в ТКЗС/ и да се установи тяхната идентичност с възстановените . С оглед на това съдът в това число и въззивният съд е следвало да укажат на ищците да уточнят както обстоятелствената част, така и петитума на предявеният иск.
Освен това преди да изложат съображения по съществото на спора, съдилищата е следвало да се занимаят с правния интерес от предявения иск, който в случая обуславя и неговата допустимост. Съгласно . т.ІІ от ТР №1 по гр.д. №1/1997 год. на ОСГК на ВКС правен интерес е налице, при висящо административно производство по чл.14,ал.1-3 от ЗСПЗЗ или възможност то да бъде образувано . Когато административното производство за възстановяване правото на собственост не е инициирано и е отпаднала възможността такова да бъде отпочнато, поради изтичане на сроковете по чл.11 ЗСПЗЗ или административно производство е започнато, но е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността , предявяването на иск по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ е процесуално недопустимо, поради липса на правен интерес. Доколкото към настоящия момент срокът по чл.11,ал.1 ЗСПЗЗ е изтекъл, преценката относно процесуалната допустимост на предявения иск изисква съдът служебно да провери, дали ищците като наследници на общия наследодател И са подали заявление за възстановяване собствеността върху имотите, които са предмет на иска по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ и дали образуваното административно производство по това заявление / ако такова е подадено/, не е приключило с окончателен отказ.
Съдът е допуснал процесуално нарушение и при събирането и обсъждането на събраните по делото доказателства. Въззивният съд е отказал да изиска цялата преписка №2218/21.01.1992 год. на ОСЗГ, с. Х., по която е възстановено правото на собственост върху процесните земи на наследниците на Р. И. К. , въпреки изричното искане на жалбоподателите, направено в съдебно заседание от 13.11.2007 год. и твърдението им , че същата съдържа доказателства , имащи отношение към въпроса за собствеността върху имотите. Същевременно съдилищата неправилно са третирали представените по делото декларация за притежавани непокрити земеделски имоти и заявление – декларация за влизане в ТКЗС на общия наследодател И. Последните не представляват частни удостоверителни документи, а декларативни такива и с оглед обстоятелствата, за които са били подавани, не могат да бъдат третирани като удостоверяващи изгодни за лицето, от което изхождат, обстоятелства.
По изложените съображения, решението е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и с оглед разпоредбата на чл.218ж ГПК следва да бъде отменено и делото върнато на Шуменския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 04.12.2007 год., постановено по гр.д. № 553/2007 год. на Шуменския окръжен съд и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: