Р Е Ш Е Н И Е
№ 621
гр.София, 07.07.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ г.о. в открито съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и девета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Керелска …… …..гр. дело № 1262 по описа за 2008год.
И за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.218а, ал.1,б.”а” ГПК / отм./ във вр. пар.2,ал.3 ПЗР на ГПК/ обн. ДВ , бр.59/20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год.
Образувано е по касационна жалба на Д. С. Л. от гр. С. срещу решение № 795 от 20.12.2007 год. , постановено по гр.д. № 596/2007 год. на Плевенския окръжен съд , с което е оставено в сила решение №79 от 20.04.2007 год. , постановено по гр.д. № 3435/2006 год. на Плевенския районен съд, с което Д. С. Л. от гр. С. е осъдена на осн. чл.108 ЗС да предаде на К. И. К. от гр. П. и Б. К. К. от с.гр. следния недвижим имот: ? ид. част от апартамент №4, находящ се в гр. П., ул. „С” №46, секция 2, вх. „Б”на втория етаж , състоящ се от две стаи, кухня и баня , заедно със ? ид. част от принадлежащите към него избено и таванско помещение и от общите части на сградата и от правото на строеж като на осн. 431,ал.2 ГПК до размер на ? ид. част от прехвърленото вещно право е отменен нотариален акт №21,том 3-ти , рег. №2628, дело №240/2002 год. на нотариус Ж. М. и са присъдени разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания , които обосновават касационни основания за отмяна по чл. 218б, б.”в” ГПК – съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалваното решение. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Плевенския окръжен съд или евентуално неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Ответниците по касационната жалба – К. И. К. и Б. К. К. , не вземат становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от страна имаща право и интерес от обжалване и срещу съдебен акт , подлежащ на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество , касационната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Оплакванията в касационната жалба се отнасят единствено до решението в частта, в която съдът е приел, че ответницата по иска, касатор в настоящото производство, държи процесния апартамент изцяло , чрез трето лице, което тя е допуснала в имота.
Изводите на въззивния съд в тази насока са правилни и следва да бъдат споделени.
По делото е безспорно установено, , че в процесния апартамент живее родственица на страните –, която се явява сестра на общата им наследодателка К. Показанията на разпитаните по делото свидетели И. , Ш. и В. В. преценявани в тяхната съвкупност обосновават извода, че към настоящия момент жилището се ползва от третото лице със съгласието на касаторката Д. и че ответниците по касация К. и Б. К. нямат достъп до него и не го ползват под никаква форма. Без значение за правния спор се явява въпроса при какви обстоятелства лицето е започнало да живее в имота и от кога е станало това. С оглед на това не може да се приеме, че отказа на съда да издаде в полза на касаторката исканото от нея удостоверение, въз основа на което същата да се снабди с друго такова, удостоверяващо от кога лицето е адресно регистрирано в имота, не може да се квалифицира като процесуално нарушение, което е имало за последица неизясняването на спора от фактическа страна. Още повече, че адресната регистрация сама по себе си не установява по категоричен начин, че лицето е в имота от датата на тази регистрация. Тезата на касатора, че лицето е в имота със съгласието на ищците – ответници по касация, освен, че не се подкрепя от събраните по делото доказателства, не може да бъде и логически обоснован, доколкото до завеждане на делото като титуляр на правото на собственост върху имота се е легитимирала единствено касаторката Д. , която е отричала правата на ищците К. С оглед на това извода на въззивната инстанция, че частта от имота, за която в процеса е установено, че собственост на ищците се владее от Д. чрез трето лице е правилен . Решението не страда от визираните в касационната жалба основания за отмяна и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 795 от 20.12.2007 год., постановено по гр.д. 596/ 2007 год. на Плевенския окръжен съд .
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: