Р Е Ш Е Н И Е
№ 303
гр.София 14.05.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ г.о. в открито съдебно заседание на шести април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Керелска …… …..гр. дело №238 по описа за 2008год.
И за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.218а, ал.1,б.”а” ГПК / отм./ във вр. пар.2,ал.3 ПЗР на ГПК/ обн. ДВ , бр.59/20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год.
Образувано е по касационна жалба на адв. Д в качеството на процесуален представител на Я. И. И., Т. И. Р. , В. И. Д. и Б. И. Д. и адв. С, като пълномощник на Б. И. Д. срещу решение №ІІ -197 от 12.10.2007 год., постановено по гр.д. №46/2007 год. на Окръжен съд гр. Б., с което е оставено в сила решение №1637/25.10.2006 год. по гр.д. №138/2006 год. на Бургаския районен съд, с което са отхвърлени исковете, предявени от С. И. Н., В. И. Д., Я. И. И., Т. И. Р. и Б. И. Д. за осъждане на А. Г. А., Д. Г. С. , Й. Г. Н. , Т. С. К. и К. С. А. да им предадат владението на собствените им земеделски земи в землището на с Твърдица, община Б. нива с площ от 25 дка, V – та категория , имот №015011 в м. „Батака”,2. нива с площ от 15,5 дка, V категория, имот № 0* в м. „Калеман”, както и искането да бъде отменен констативен нотариален акт №90, т.ІІ-4, рег. №2787 н.д. №206/2005 год. на нотариус №342 от регистъра на нотариалната камара Ищците са осъдени да заплатят на ответниците по исковете, разноски в размер на 116 лв.
С касационната жалба на адв. Д се поддържа, че решението е недопустимо , неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон и необосновано – касационни основания за отмяна по см. на чл. 218б,ал.1 ГПК. Касаторите молят, в случай, че касационната инстанция приеме наличие на съществени процесуални нарушения, решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда или евентуално , ако тези възражения не се приемат за основателни, да се постанови ново решение по същество, с което предявените от тях искове да бъдат уважени като се присъдят направените съдебно- деловодни разноски.
Касационната жалба на адв. К като представител на ищцата Б, съдържа оплаквания за необоснованост на обжалваното решение и нарушение на материалния закон.
Ответниците по касация – С. И. Н. , Д. Г. С., Й. Г. Н., Т. С. К., К. С. А. и А. Г. А. не вземат становище по жалбата.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.218в,ал.1 ГПК, от надлeжни страни и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество, касационните жалби са основателни.
Производството по делото е образувано по иск с пр. осн. чл. 108 ЗС за ревандикация на двата недвижими имота – земеделски земи в землището на с. Т., община Б.. Твърдението на ищците е, че са наследници на М. И. И. / Д. /, бивш жител на с. Т., общ. Бургас , починала на 21.02.1998 год. , която от своя страна е наследница на Н. Х. Д. ,б.ж. на с. Т., починал на 20.01.1960 год. тъй като е дъщеря на неговата съпруга Я, починала на 30.30.01.1968 год., че по заявление на тяхната майка е била възстановена собствеността на земеделски земи на Н. Х. Д. общо 40 500 дка в землището на с. Т. с план за земеразделяне – съответно нива с площ от 25 дка, пета категория, имот №015011 в м. „Батака” и нива с площ 15 500 дка, пета категория, имот №021008 в м.” Келеман”. След възстановяване собствеността на посочените имоти, въз основа на неистински акт за раждане, сочещ Н. Х. Д. като баща на наследодателката на ответниците -/Димитрова/ , същата се е сдобила с констативен нотариален акт за собственост върху двата имота и въз основа на него ответниците упражняват владение върху имотите. Отправеното към съда искане е , след като се установи, че по силата на наследяване от Н. Х. Д. , са собственици на процесните имоти , ответниците да бъдат осъдени да предадат тяхното владение.
За да отхвърли предявените субективно и обективно съединени искове въззивният съд е приел, че събраните по делото доказателства не установяват релевантния за спора факт за наличие на сключен брак между Н наследодателката на ищците Я/ Ч. /. За да формира този извод , въззивният съд приема , че представения пред въззивната инстанция акт за гражданско състояние – акт за женитба не отговаря на изискванията на чл.119 -132 от Закона за лицата от 1907 / отм./. Този извод на въззивният съд е направен в противоречие с материалния закон и е неправилен. Изискванията за редовност на актовете за женитба по Закона за лицата от 1907 год.,са специално регламентирани в разпоредбите на чл. 152-154 от Закона за лицата от 1907 год. / отм./, а не в текстовете на чл. 119-132 от този закон , където са посочени общите изисквания по отношение на всички за актове за гражданско състояние. Представения по делото акт за женитба , не представлява акт за граждански брак, а акт за гражданско състояние, който отразява факта на извършен църковен обряд на бракосъчетание / на сключен църковен брак/ съгласно действащия Е. устав на БПЦ от 1883 год. /отм./, който до приемането на Наредбата – закон за брака от 27.05.1947 год., представлява единствената призната форма на брака. На практика с този акт само се удостоверява сключения църковен брак, а самия той няма правопораждащо действие. Като такъв удостоверителен документ, представения акт за женитба отговаря на изискванията на действащия към момента закон. Изготвен е в срока по чл. 152 ЗЛ /отм./. Женитбата е била обявена от един от съпрузите – Н. Д. , което е в съответствие с изискването на чл.152, изр.2- ро от ЗЛ. Посочването само на името и презимето на двамата съпрузи, е в съответствие с изискването на чл.153,ал.2 от ЗЛ /отм./. Цитираните текстове не съдържат изискване , този акт да е подписан от обявител. Акта съдържа всички останали задължителни атрибути, визирани в чл.153 от ЗЛ.
Същевременно за да приеме, че акта не установява факта на сключен брак между наследодателката на касаторите и Н. Х. Д. , въззивният съд е обсъждал възражения, които не са били наведени от въззиваемите в процеса. Последното представлява нарушение на процесуалните правила, в това число и доколкото жалбоподателите не са имали процесуалната възможност да им се противопоставят и да събират доказателства във връзка с тях.
По изложените съображения обжалваното решение се явява постановено при нарушение на материалния и закон и съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания за отмяна по чл. 218б, б.”в” ГПК. С оглед на това и на осн. чл. 218ж ГПК решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд .
Следва да се посочи , че при постановяване на своето решение въззивният съд се е ограничил в обсъждане само на доказателствата във връзка наследственото правоприемство на касаторите от Н. Х. , обусловено от факта на сключен брак с майката на общата им наследодателка –. Като е приел, че този факт не е доказан, съдът не е обсъдил и не е изложил съображения относно останалите релевантни за предявения ревандикационен иск факти и обстоятелства, което следва да бъде сторено при новото разглеждане на делото.
Останалите оплаквания за допуснати процесуални нарушения и конкретно това, че съдът не се е произнесъл по цялото искане – петитум на иска по чл.108 ЗС е неоснователно. Действително диспозитива на първоинстанционното решение, което е било потвърдено от въззивната инстанция, не е достатъчно прецизен, но не може да се приеме, че съдът се е произнесъл само по част от отправеното към него искане .
С оглед разпоредбата на чл. 218з,ал.4 ГПК/отм./ при повторното разглеждане на делото, въззивната инстанция следва да се произнесе и по направените пред ВКС разноски.
Водим от горното, Върховният касационен съд , ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 12.10.2007 год., , постановено по гр.д. № 46/2007 год. на Бургаския окръжен съд и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: