Р Е Ш Е Н И Е
№ 340
гр.София, 12.05.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ г.о. в открито съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Керелска …… …..гр. дело №351 по описа за 2008год.
И за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.218а, ал.1,б.”а” ГПК / отм./ във вр. пар.2,ал.3 ПЗР на ГПК/ обн. ДВ , бр.59/20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год.
Образувано е по касационна жалба на С. Х. Т. от гр. С. чрез процесуалния си представител адв. Р срещу решение, постановено на 16.03.2007 год. по гр.д. №959/2006 год. на Апелативен съд гр. С., с което е оставено в сила решението от 01.04.2006 год. по гр.д. №463/2001 год. на Софийски градски съд , І-во отд., 5-ти състав , в частта в която С. Х. Т. от гр. С. е осъден да заплати на Н. Х. Ч. от гр. С. сумата от 9 035 лв., представляваща обезщетение за лишаването й от ползване на ? ид. част от недвижим имот, съставляващ апартамент , находящ се в гр. С., ул. „Б” №3 / сега ул. „И” №3/ на първия етаж , за периода от 01.11.1994 год. до 24.09.1999 год., ведно със законната лихва , считано от 24.09.1999 год. до окончателното й изплащане , както и сумата 234 лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.11.1994 год. до 24.09.1999 год.
С касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, тъй като е постановено в противоречие със събраните писмени и гласни доказателства. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново , с което предявеният от Н. Ч. иск да бъде изцяло отхвърлен, като с присъдят направените в производството разноски.
Ответницата по касационната жалба Н. Х. Ч. оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в,ал.1 ГПК, от надлeжна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Съдът е бил сезиран с иск на осн. чл.31,ал.2 ЗС за присъждане на обезщетение за ползата, от която ищцата Н е била лишена, поради това, че за процесния период не е ползвала имота, предмет на иска, съобразно правата си в него.
Предпоставките за уважаване на този иск изискват да е налице обща / съсобствена/ вещ, същата да се ползва само от някои от съсобствениците или един от тях , и ползващият съсобственик , писмено да е поканен да плати обезщетение.
За да уважи предявеният иск въззивният съд е приел, че посочените елементи на фактическия състав на чл.31,ал.2 ЗС са налице: процесният апартамент е съсобствен при квоти по ? ид. част за двете страни, /предвид представеното по делото решение за допускане на неговата делба/, ответницата е била лишена от ползването на имота за процесния период и същата с няколко нотариални покани , първата от които от 10.11.1994 год., е поканила ответника – касатор да й заплаща обезщетение за това , че е лишена от ползването на съсобствения имот. За да определи размера на дължимото обезщетение съдът се е позовал на приетата от първата инстанция съдебно – техническа експертиза , която е дала заключение за пазарната наемна цена на имота за процесния период.
Решението е правилно. Неоснователни са оплакванията , че изводите на съда не кореспондират със събраните по делото доказателства, тоест, че е необосновано – касационно основание по чл. 218б б. „в” ГПК/ отм./.
Съгласно изискванията на чл. 188 ГПК съдът е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства, в това число и показанията на посочените от касатора свидетели Б. Х. , Р. С. и П. Д. като правилно е възприел и отразил техните показания. Правилна е направената от него констатация , че показанията на св. Х, свидетелстващ за това , че през зимата на 1999 год. и лятото на 2001 год.,/което е извън процесния период/ , Ч. безпрепятствено е влизала в апартамента, са изолиране и не кореспондират с останалите гласни и писмени доказателства по делото. Показанията на посочените от Ч. свидетели Л. С. , В. Х. , А. П. и Х. Ч. взаимно се подкрепят и установяват, че ищцата не е имала свободен достъп до апартамента, което от своя страна е наложило да търси съдействие от органите на Прокуратурата и МВР . Последното се потвърждава и от представените по делото писмени доказателства /молба на Н. Ч. до Министъра на образованието вх. №94-Н-120830.06.1995 год., сигнал на Ч. до Г. прокурор на РБ, П. на Г. прокуратура за оказване на съдействие № 6564/1995 год.,Постановление от 05.07.1995 год. и писмо на зам. Районен прокурор Д. изх. №1822/04.03.1996 год., писмо на СДВР вх. №4432/1996 год. до СРП/. С оглед на това, направените от въззивната инстанция фактически и правни изводи са обосновани и правилни. Следва да бъде споделено и изразеното от този съд становище, че за уважаване на исковата претенция е без значение обстоятелството, дали за процесния период касаторът е живял в процесното жилище и го е ползвал като свое основно такова, а това , че ползването е било в обем по – голям от неговите права.
С оглед на изложеното, решението не страда от пороци, водещи до неговата отмяна и следва да бъде потвърдено.
На осн. чл. 64,ал.1 ГПК / отм./ и с оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, разноски не се следват.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №46/ 16.03.2007 год., постановено по гр.д. №959/2006 год. на Апелативен съд гр. С.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: