Р Е Ш Е Н И Е
№ 967
София, 07.11.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, ГК, ІІІ гражданско отделение, в съдебно заседание на осми октомври две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при участието на секретаря Цветанка Найденова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Богданова
дело № 938/2008 година
Производството е по реда на чл.218а, ал.1, б. ”а” ГПК /отм./ вр.§ 2, ал.3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Р. И. Л. от гр. С. срещу въззивно решение от 15.11.2007 год. по гр.д. № 495/2007 год. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението от 2.11.2006 год. по гр.д. № 10150/2005 год. на Районен съд, гр. С. по уважения иск за съдебна делба на земеделски земи, останали в наследство от Г. З. и е определена квотата й в съсобствеността.
Ответниците по касационната жалба С. Ц. А., И. В. А. , Н. В. Т. , Е. П. А. и Б. П. А. чрез пълномощника си адв. Б изразяват становище решението, като правилно да се остави в сила. Ответниците М. И. М. и И. М. М. не изразяват становище по жалбата.
По подадените касационни жалби Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК /отм./, съдържа изложение на въведените отменителни основания и е процесуално допустима.
Производството е делбено, в първата фаза по допускането.
С атакуваното решение въззивният съд е оставил в сила решението на първата инстанция, с което е допусната съдебна между страните по делото на земеделски земи, останали в наследство от Г. З. , като е приел, че е налице съсобственост между тях. Изложил е съображения, че реституираните по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи на наследници на Г. З. са съсобствени между страните по делото, включително и с наследниците на съпругата му Н. М. , тъй като в случая не намира приложение разпоредбата на чл.9а ЗН и е определил частите на съделителите съгласно ЗН.
Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно.
Наследодателят Г. З. е поч. през 1965 год. и е оставил за наследници по закон съпругата Н сина си И. М. Преживялата съпруга е починала през 1978 год. и е оставила за наследници по закон: С. А. , Н. Т. , И. А. , Е. А. и Б. А. ищци в първоинстанционното производство. Синът на наследодателя е починал през 1987 г. и е наследен от децата си Р. Л. и М. М.
Безспорно е по делото, че правото на собственост върху земите, предмет на делбата е възстановено по реда на ЗСПЗЗ на наследници на Г. З.
Спорът е относно това налице ли е съсобственост върху тези земи и с наследниците на Н. М. -съпруга на наследодателя .
Въззивният съд е допуснал делбата на земите, като е приел, че ищците наследяват Н. М. , и че в случая не намира приложение нормата на чл.9а ЗН, независимо от обстоятелството, че от брака си Г. З. и Н. М. не нямат деца.
В касационната жалба се поддържа, че в нарушение на чл.9а ЗН е допусната делбата, тъй като Н. М. е „последващ съпруг” и наследниците й нямат права в съсобствеността. Според касаторката, делбените земи са били индивидуална собственост на общият им наследодател Г, които той внесъл във фонда на земите на ТКЗС през 1950 г., а бракът му с Н. М. е сключен през 1951 г.
Доводът е неоснователен.
Измененията на Закона за наследството от 1992 г. създават различен режим за наследяването на реституираното имущество. С ТР № 1/98 г. на ОСГК, ВКС употребеното в чл. 9а ЗН понятие „последващ съпруг“ се свързва с момента на одържавяване на имотите. При свързването на понятието „последващ съпруг“ с момента на одържавяването се стига до извода, че разпоредбата на чл. 9а ЗН има действие за имоти, индивидуална собственост на наследодателя. Разпоредбата на чл. 9а ЗН ще намери приложение при следните кумулативни предпоставки: 1. Гражданският брак да е сключен след одържавяването на имотите или включването им в ТКЗС и други селскостопански организации. 2. Съпругът да е преживял съпруга-собственик. 3. От брака да няма родени или осиновени деца. 4. Последващият съпруг да е починал преди възстановяването на собствеността.
Предпоставките са кумулативни и само при наличието на всички може да намери приложение чл.9а ЗН.
В настоящия случай е установено, че брака между Г е сключен през 1951 г., че от същият нямат родени или осиновени деца, че Н. М. е починала преди възстановявяне на собствеността. Не е установено обаче с категоричност че Г. З. е внесъл земите, предмет на делбата във фонда на ТКЗС преди сключването на брака с Н. М.
Въз основа анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства въззивният съд е извел извод, че касаторката и останалите ответници по иска не са доказали по категоричен начин твърдението, че наследодателят З е станал член-кооператор през 1950 г., т.е. преди брака му с Н. М. , за да се приложи разпоредбата на чл.9а ЗН.
Изводът е правилен.
Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1 ГПК /отм./ всяка страна е длъжна да докаже своите твърдения и възражения. В настоящия случай касаторката заедно с останалите ответници е твърдяла, че процесните земи са внесени в ТКЗС преди 1951 г. и тяхна е била доказателствената тежест да установят този факт. От данните по делото не може да се направи категоричен извод относно момента в който са внесени земите, тъй като липсват писмени доказателства за това. Представените установяват, че масовизацията в с. Д. е станала през 1950 г., но от това не може да се изведе извод , че З. към този момент е бил член-кооператор, тъй като данните сочат, че през 1956-57 г. същата е приключила. По делото са събрани и гласни доказателства, като част от свидетелите съобщават, че З. и внесъл земите през 1950г., а други че това е станало през 1951 г. Касаторката е поддържала, че Н. М. е „последваща съпруга” и нейните наследници на основание чл.9а ЗН не наследяват дял от имуществото на съпруга й Г. З. , и съобразно разпределението на доказателствената тежест тя е трябвало да докаже това обстоятелство, чрез пълно и главно доказване. След като единствените категорични данни са, че най-късно към 1956 г. наследодателят е станал член-кооператор на ТКЗС и при наличието на противоречния относно точният момент, правилно въззивният съд е приел за недоказано твърдението, че земите са внесени преди брака и следва да намери приложение чл.9а ЗН по отношение наследниците на Н. М.
Неоснователен е и доводът, че по отношение на направеното от наследодателя в полза на съпругата му завещание от 1.10.1965 г.следвало да намери приложение разпоредбата на чл.90а ЗН, тъй като от една страна е съставено след внасянето на имотите в ТКЗС, а от друго то е частно, не универсално.
Заешки е завещал на съпругата си разполагаемата част от имуществото, т.е. завещанието е универсално, а не частно. Разпоредбата на чл. 90а от ЗН установява , че “завещание и продажба на наследство, съставено и извършена след одържавяване или включване в трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации на имоти, собствеността върху които се възстановява, нямат действие за тези имоти. Тази разпоредба е обявена за противоконституционна от КС на РБ частта, в която е предвидено, че завещание, съставено след включване в трудовокооперативни земеделски стопанства или други образувани въз основа на тях селскостопански организации на имоти на кооператори, собствеността върху които се възстановява по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, няма действие за тези имоти – ДВ, бр. 21 от 1996 г. С разясненията си в ТР 1/2004 година О. събрание на ГК на ВКС приема , че по висящи съдебни производства, започнали след влизане в сила на решението на Конституционния съд на Република България разпоредбата на чл.90а ЗН не може да намери приложение и универсалните саморъчни завещание / по чл.16 ал.1 ЗН/ следва да бъдат зачитани от съдилищата при спор за правата на наследниците по тези завещание, доколкото последните са валидни и действителни. От момента на влизане в сила на решението за обезсилване на противоконституционния закон – чл. 90а ЗН, той не може да се прилага към онези спорове, които съществуват, но не са заявени пред съда или ще възникнат в бъдеще. Постановеното именно в този смисъл решение на въззивния съд, съобразено с датата на образуване на делото- 18.11.2005 г., с което са зачетени правата на наследодателката на ответниците по саморъчното завещание е правилно.
Неоснователно е оплакването на касаторката, че при определяне квотата й в съсобствеността съдът неправилно зачел правата по завещание на И. М. Според касаторката делбените земеделски земи не са предмет на завещателното разпореждане направено от майка й С. М. в полза на И. М. , което се установявало и от представения протокол от 22.09.1992 г. по гр.д. № 1054/1989 г. на СРС .
Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че завещателното разпореждане извършено от С. М. в полза на внука й И. М. е универсално и разпоредбата на чл.90а ЗН не намира приложение. Съображенията си относно неприложимостта на разпоредбата на чл.90а ЗН по отношение на универсалните завещания съдът е изложил по-горе. Цитираният протокол от 22.09.1992 г. за съдебна спогодба не е представен по делото, затова доводите за допуснати нарушения на закона с необсъждането му са неоснователни.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не са налице основанията на чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК /отм./ за касиране на обжалваното решение и то ще следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК /отм./ Върховният касационен съд, І г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 15.11.2007 год. по гр.д. № 495/2007 год. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :