О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 690
София, 06.07.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми юни , две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1934/2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Г” Е. , гр. С. срещу решение от 06.07.2009 год. , постановено по гр.д. № 3005 /2006 год. на Софийски градски съд ,ІІ А въз. отд. , с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд, 40 състав по гр.д. № 8528/2005 год., с което са отхвърлени като неоснователни предявените от „Г” Е. , гр. С. срещу „М” Е. гр. С. искове по чл. 88 във вр. чл. 74,ал.1 от Закона за кадастъра и имотния регистър за установяване недопустимост и недействителност на извършеното на 09.04.2004 год. с вх. № 1* т.ІІ, №99 на СВ при СРС вписване на искова молба вх. № 11694/09.04.2004 год. на СГС.
В жалбата се правят оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост / касационния основания за отмяна по чл. 281,т.3 ГПК/ .
Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение , с което предявените искове да бъдат уважени изцяло или евентуално делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав.
В изложението по чл. 284,ал. 3,т.1 ГПК касаторът сочи, че с обжалваното решение съдът се произнесъл по материалоноправни и процесуално правни въпроси , които са от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото, решени са в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата. Като материалноправен въпрос се сочи този дали извършено вписване на искова молба без да е представен нейния оригинал, без да са платени предварително държавните такси, без разпореждане от Председателя на съответния съд и на самия съдия по вписванията , както и вписване , което не е извършено по искане на правоимащо лице, попада в хипотезата на чл. 80,ал.1 ЗКИР и подлежи на заличаване.
Като процесуалноправен въпрос касаторът сочи задължението на съда да събере и обсъди действителният смисъл на всички описани от страните доказателства по делото и доводите на страните по чл. 188,ал.1 ГПК / отм. /.
С оглед визираното основание по чл. 280,ал.1 ,т.1 ГПК касаторът е посочил , че решението противоречи на ТР №1/06.12.2002 год. на ОСГК на ВКС , а с оглед основанието по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК е представил копия от решения на ВКС, които нямат задължителен характер.
Ответникът по касация „М” Е. , гр. С., не взема становище както по допустимостта на касационното обжалване, така и досежно основателността на касационната жалба.
Касационната жалба отговаря на изискванията на чл.284 ГПК, подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ –то г.о. счита, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по посочения от касатора материалноправен въпрос.
Този въпрос е бил предмет на разглеждане във въззивното решение, като съдът прилагайки по аналогия разрешенията, дадени в ТР № 1/06.12.2002 год. относно охранителното регистърно производство, е приел, че визираните от касатора пороци на процесното вписване не попадат в хипотезата на . чл. 90,ал.1 ЗКИР , поради което е отхвърлил предявеният иск с пр. осн. чл. 431,ал.2 ГПК /отм./ във вр. чл. 88 ЗКИР във вр. чл. 90,ал.1 ЗКИР. Следователно формулираният въпрос има характер на такъв по смисъла на чл. 280,ал.1 ГПК, доколкото е бил разрешен в обжалваното решение и изводите на решаващият съд по него са обусловили изхода на спора.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК доколкото цитираните разпоредби на ЗКИР са сравнително нови и по тяхното приложение няма създадена в достатъчна степен съдебна практика.
Не са налице останалите основания за допускане на касационно обжалване. Касаторът не е изложил никакви съображения относно твърдението, че в обжалваното решение повдигнатия от него материалноправен въпрос е решен в противоречие с ТР № 1/06.12.2002 год., а представените решения на ВКС, представляващи незадължителна практика, нямат отношение към този въпрос.
Посоченият от касатора процесуалноправен въпрос няма характер на въпрос по чл. 280,ал.1 ГПК , а на оплакване за допуснати процесуални нарушения при разглеждане на делото и постановяване на решението. Това оплакване касае правилността на обжалваното решение / чл. 281,ал.,т.3 ГПК/ и може да бъде предмет на разглеждане в производството по чл. 290 ГПК , когато касационната жалба се разглежда по същество, а не в производството по допустимост на касационното обжалване.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 06.07.2009 год. , постановено по гр.д. № 3005 /2006 год. на Софийски градски съд ,ІІ А въз. отд.
Указва на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 80 лв. за разглеждане на касационната жалба по същество, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на Председателя на ІІІ г.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: